Цитирай Първоначално написано от Colouring Виж мнението
mМен пък ми е много тази разлика. Да, всеки човек е различен, обаче 21-годишна с 37-годишен - амиииии.. не. Не знам, не мога да го приема за естествено. Най-малкото мирогледите ви ще са различни, ще искате различни неща, той е на сериозна възраст, на която е нормално да е със семейство, деца, а ти си.. дете. 21-годишно момиче си си.
Обаче вместо да задълбаваме толкова, изобщо има ли смисъл? Имам предвид, били сте в една кола заедно и си усетила тръпката, но после? Виждали ли сте се, говорили ли сте? Просто ти е влезнал в акъла, защото е бил остроумен и шеговит, едва ли той ти е обърнал чак такова внимение предвид, че даже е стоял с гръб към теб.

Проблема е че аз съм на същото мнение като теб, и това което си написал/а е същото, което аз казвах на приятелката си преди година. И точно затова ми е толкова трудно да приема това, което изпитвам.
Въпросната първа среща беше преди месец, оттогава до преди няколко дни го виждах всеки ден, говорехме си, шегувахме се. Когато започнах да осъзнавам накъде отиват нещата с чувствата ми си намерих друг начин да се придвижвам до работа. Дори не съм дала обяснение на приятеля си защо отказвам да пътувам с тях, нито знам той как е реагирал на това.