Цитирай Първоначално написано от Jane-Ann Виж мнението
От миналата година нещо съм се...
Доста анимета си изгледала за една година. Аз гледам от 4-5 години, макар че от доста време съм му отпуснала края - почти нищо не гледам. Имам някакви си 100 анимета в листа, но в 11ти клас е трудно да не се паникьосваш за бъдещето си, още повече в 12ти. Кандидатствания, изпити, дипломи, университети, специалности... Малко идва в повече и единствено се разсейвам с работата си в Utsukushii Team, която е в доволни количества, за да не ми остава време и за анимета. Оставам си почитател на това изкуство и като се поосвободя от стреса покрай влизане в университет, ще му отдам подобаващото внимание.

Аз, впрочем, точно в седми клас обикнах аниметата и най-вече лятото след 7ми клас, когато времето ти се струва безкрайно, щом си приет в гимназия... А започнах да ги гледам, защото всеки ден бях сама в нас след училище - нашите по работа, братя и сестри на даскало и аз сама в нас зяпнала наруто или алхимика или някое movie - веднъж закъснях за училище с доста, понеже гледах алхимика и не се осъзнах кога е минало времето. XD

Както повечето фенове в нашите среди като малка съм гледала също анимета, без да знам, че са японски - неща като Рими - това го препоръчвам страшно много, ако си го намерите със субтитри, но и без субс ще ви е интересно
Също Златният Боец (което си е баш лапешко), но е вероятно една от причините толкова много да се кефя на т.нар. специфичен жанр "mecha" и sci-fi. Ще ми се да помнех другите.

Гинтама е едно много особено аниме - така умело са преплетени реалност и фантастика, че чак е смешно. Понякога, обаче, може да се издразниш, че не разбираш дадена шега, просто защото не си гледал анимето, което парадират. Комедията определено е една от добрите страни на анимето, но както можеш да очакваш от "километрично аниме" (наричам така всички супер дълги анимета), на моменти прекаляват, вкарват тъпизми, на които се смееш, защото ти е неловко, а не защото е смешно. Толкова много бих искала да има повече епични битки в това аниме, вместо епизоди, в които се оплакват от това, че нямат пари, за да направят стойностен епизод - което сигурно не е далеч от истината. Е, може би искам много, но наистина много се кефя на сериозните арки, в които вкарват типичната си доза ирония, комедия и те разсмиват, но Гинтоки изкарва някакви супер философски мисли и се бие като абсолютен мастър.

Оо, Steins;Gate - сериозно, много го обичам това аниме. Просто е страшно добро за, на пръв поглед, малкото епизоди. Ясно е, че хората винаги са се интересували от машини на времето и такива неща (дано не спойлвам), но в това аниме темата е представена по невероятен начин - дето се вика, случила си на аниме. Арта е страшно добър, саундтрака, героите претърпяват развитие, което рядко се вижда при кратките анимета, в които обикновено се развиват един-двама. Има си забавни моменти, има си психологически моменти - тоест, такива, които те карат да се замислиш. Така че, El Psy Congroo! Да не забравяме и Tutturuuu~~~

То ясно за субса, повече от 5 японски анимации надали има дублирани на български и да може да ги намериш из нета. Изключвам филмите/movie-тата, естествено. Ако греша, прати да видя. Аз от субтитрите имах двойна полза - хем си оправих английския, който беше сравнително жалък преди да вляза в гимназията, хем понаучих тук-там някоя японска дума или израз.

One Piece гледах няколко арки с малката ми сестра, отделно от това бях мернала първите 50 епизода. Not my piece of cake, though. Просто имам чувството, че всичко се точи, разстила и се натъпква. Обещала съм си да не се хващам на километрични анимета. Изключение правят Fairy Tail, Gintama, както и невероятното HunterxHunter.

Bleach дублирано? Наистина ли? Издържах точно 6 епизода от това аниме. Not my piece of cake again, I guess.

Да, саундтракът за мен е като гръбнакът на едно аниме - леко е прикрит, но задвижва действието и допринася за overall enjoyment-a. Например, Tokyo Ghoul Root A не бих го препоръчала на никого, но саундтракът мнооого ми хареса. Накрая имах чувството, че съм гледала анимето само за да чуя накрая акустичната версия на Unravel на TK от Ling Toshite Sigure. Glassy Sky също не е за изпускане!

Да, харесваме анимета => интересуваме се от Япония. Така става... Наскоро похарчих парите на мама за суши със змиорка и леко осъзнах, че не всичко е супер велико в Япония. Като си направих онигири с домати - gotta try this, seriously, направо си изблизах пръстите. Така че японска кухня в БГ стил би било най-удобно за рецепторите ни ;дд
Има доста противоречия и странности в Япония, обаче, макар и да ти е интересно. Например, рядкост е да видиш момче и момиче хванати за ръка, а в същото време няма нищо странно в това да отидеш до магазина зад ъгъла и да си купиш хентай. Не знам колко е въпрос на култура или традиции, или история, но Япония е нормална държава и в същото време откачена, ако съдя по десетките часове, прекарани в Japan-related youtube videos. I will see for certain when I get there, though.

Ииииии последно - оле, това наистина стана дълго! Не гледам романтики, но Shigatsu wa kimi no Uso го знам заради суперския опънинг на любимата ми кавър група - Goose House. I just love those guys!!