И аз стигнах до това да задавам въпрос в раздел любов. В събота имах рожден ден и бях планирал за почивните дни да отидем на морето с приятели да го отпразнуваме. Е да, но както винаги става плановете никога не се изпълняват както сме намислили. Няколко дена преди това ми позвъня бившата ми от Холандия. Разделихме се най-вече, защото аз не искам да живея там и да бъда винаги слабият човек във връзката. Тя имаше огромни претенции, а аз бях длъжен да се съгласявам, дори и да са някакви пълни безумия. След като се наранихме и двамата няколко пъти, аз си стегнах багажа за България и й заявих твърдо, че ако иска да има нещо между нас, тя трябва да е при мен, а не аз при нея. Звучи доста патриархално, но аз лично така чувствам нещата, че за да има съгласие между нас, то трябва най-малкото тя не трябва да се държи господарски.
И така тя ми позвъни и каза, че лети в петък и да я чакам на летището. Не ми каза нищо повече, ясно беше че идва, за да се съберем. Не мога да повярвам колко много се е променила и разбира се че тя не само е останала вярна на любовта ни, но дори се престраши да направи точно това от което се страхуваше, а именно да се откаже да бъде господар. Така се държи поне до момента, аз също се старая много. В момента използвам малкото време, в което съм без нея и мога да пиша на компютър, за да споделя мислите и чувствата си. Непрекъснато сме заедно и изкарваме нещо като меден месец. Другата седмица ще си взема отпуск и ще обиколим страната. Не сме говорили за нищо сериозно, но по старанието й да научи български и да овладее нравите на народа ни разбирам, че иска нещо много повече от това да изкараме едно щастливо лято като двойка. Чудя се от моите 24 години дали не трябва да се разделя с ергенските си навици. Наистина е много трудно да прецениш дали този който е до теб е Човекът и какво трябва да правиш занапред. Когато бях на 18-20 години не си задавах тези въпроси, вълнуваха ме само сексът и приключенията. Сега не съм забравил тези неща, но усещам че рано или късно трябва да влагам всичките си усилия само за един човек. Дали ще дам на приятелката си това, което тя иска? Аз самият не съм сигурен какво иска тя все пак.
Така стигам до въпроса в заглавието: ще имаме ли бъдеще след като аз още не съм пораснал и не бързам да се задомявам. А ако греша за нея и това е някакъв нов начин да оказва онова тиранично влияние над мен?