Пак се получи както обикновено: "поговори и т.н." Разбира се, че трябва да говорим, но засега е много рано. Минали са едва 4-5 дни и да говорим за сватба, след като сме били разделени сума време! Ще обсъдим намеренията си, но ще мине известно време. Това което ме притеснява е дали няма само да си изгубим времето и нещо по-лошо дали няма да се нараним още повече един друг. Защото стане ли това, аз мисля че го преживея, но за нея ме съмнява няма ли да изпадне в отчаяние без изход. Итова е така, защото аз искрено я обичам, но мразя тиранията й, а тя е влюбена в мен и не виждам да ме забрави някога. Затова ще ми е много гадно да я оставя...
И така, разбирам че аз съм проблемът. Въпросът е да се поставите на мое място - докъде трябва да напреднат взаимоотношенията ни, за да може да се проведе именно такъв разговор. Повярвайте ми, тя има невероятно тираничен характер и е способна да отмъщава, затова не искам да я предизвиквам с прибързани въпроси. Не знам какво е истинското й желание и дали няма пак също така внезапно да се върне в Холандия, а аз да остана с пръст в устата. Имайте предвид, че холандките, а тя е чистокръвна холандка, са много по-различни от българските момичета и за тях терминът "сериозна връзка" е равносилен на брак. За нея сериозността е в това да бъдем заедно, но не споделя с мен нищо, което си е "нейно". В това число разбирайте както пари и вещи, така и ако щете паролата за фейсбука. Това е "лично пространство", което щом сме само гаджета, не бива да нарушавам. Въобще прилича на вятърничава работа, но това е което се приема от нея като граници на нормалното и допустимото.
Затова този разговор отпада за момента и се чудя при какви обстоятелств ще дойде момент за него.