Ще имаме ли бъдеще?

[d-r.Zob]

Такааа... Замина си пак за Ниската земя. Само че преди да си тръгне изтърси най-голямата глупост, направо се почувствах умопомрачен. Две седмици я водих на романтично пътешествие, в което всичко да й бъде изненада, както тя сама ми била направила изненада. Накрая, в един прекрасен романтичен момент ми предложи да й предложа да се оженим. Аз отказах, казах й че не бива тя да задава такива въпроси, тя се сгъласи и призна, че е сгрешила. След това се разплака, даже направо изпадна в истерия и ми изтърси, че очаквала 100% да й предложа. Даже майка й била резервирала дата в гражданското в Холандия, а баща й ни купил къща близо до Айндховен. Изпаднах в потрес. Накарах я да ми разкаже всичко каквото е ридла пред техните. Разказа ми всичко или поне така си мисля - как ги била лъгала, че още сме заедно, че живея в Германия и даже нарочно пътувала до Германия, за да ги лъже, че е при мен. Тогава техните й подарили къща, и й казали да се женим, за да й дадат да живее там. Те ме познават, но откакто сме се виждали за последен път е минало страшно много време. Какви доверчиви хора... А тя наистина през цялото време с никого не е излизала, изпаднала в депресия и пуши като за световното по пушене. В крайна сметка си замина, имаше билет, дори беше предупредила техните, че се връща сама, защото знае, че имам работа, която не мога да оставя.Просто предполагаше, че до два месеца, ще замина при нея в Холандия и ще заживеем щастливо. Просто вече нямам думи, изпитвам огромно чувство за вина. Аз наистина съм виновен, защото никога не сме късали окончателно, а това трябваше да стане своевременно. Ако замина при нея 100% ще съм нещастен, ако не сме заедно тя ще е 100% нещастна. Ако остане в България, техните няма да й дадат мира, защото я искат в Холандия, а що се отнася до моите родители: майка ми не я хареса, а баща ми не ще внуци холандци и това ми го заяви в прав текст - "вие ще имате деца и тази ще ги направи холандци". Ужас от тия родители, ама както и да е. Лошото е, че тя излиза от релси, като я критикуват и само плаче. Остава само да отида и да кажа на родителите й какво е положението, та поне да не я мисля и да изпитвам чувство за вина. Тя няма да се оправи от тая депресия каквото и да стане, но най-лошото е, че се е вманиачила по романтиката, а в романтичната й картинка присъствам само аз.