Здравейте, имам малък проблем с приятеля ми. Пиша тук надявайки се да може да ми помогнете.
Така, с него се познаваме от много време, защото сме от сравнително малък град. Преди около 3 месеца станахме колеги и нещата между нас се развиха в интимен план. Той точно беше приключил дълга връзка, а аз приключвах моята, пък и го харесвам от адски много време та получих възможността и я взех, естествено. Това бе предисторията, а сега същината на проблема ми. От както го познавам го наблюдавам къде неволно къде нарочно и ми е направило впечатление, че е адски мил и романтичен, но с мен не се държи така. Казах му, че го обичам, а той не ми отвърна. Обясни ми, че е рано и аз го разбирам, но виждам, че е тъжен макар и да се усмихва като сме заедно. старае се да ме задоволява всякак, но не се държи така както очаквах, наблюдавала съм другите му връзки и с другите момичета не се държеше така, много по мил беше и щастлив, а с мен сякаш не е. Той е доста умен, казва ми, че съм умна и красива и просто трябвало да мине време, но с всеки ден става все по-зле, сутринта се скарахме и цял ден плача (той не знае естествено). Исках той да остане вкъщи, защото родителите ми ги няма и можем да прекараме деня заедно, а той каза, че имал работа, аз отвърнах, че съм самотна и че не ми обръща достатъчно внимание, а той просто излезе, остави ме и тръгна с колата си на някъде. После се обади да се извини, каза че държи на мен, но наистина имал работа, каза че ще се реваншира довечера. Омръзна ми да го чакам и да очаквам от него нещо, старая се да го разбирам и изчаквам, но и аз имам чувства и мен ме боли, а на него сякаш въобще не му пука, макар да казва друго. Но пък няколко пъти беше наистина романтичен, тогава и ми обясни, че ако съм търпелива тази романтика ще се случва все по-често. Просто преживявал прекалено много неща, но искал между нас да се получи. Обърква ме тази гадина, но го харесвам от адски много време, а и когато се държи добре и не е дълбоко замислен наистина е невероятно мил и добър. а и като човек е невероятен умен, работлив и ученолюбив, добър, мил и възпитан, но леко мързелив трябва му само леко побутване за да започне да прави разни неща и тогава няма спирка.
На какво се дължи това според вас, как мога да му помогна? Как да се справим с това или да го оставя да се справи сам? О, ако има значение, аз след месец ставам на 17, а той е на 19.