Мисля, че никой не може да те разбере по-добре от мен.

Още в детска съзнателна възраст помня как ритах сестрата дето искаше да ми взима кръв от пръста и се чувах из целия коридор в болницата.. И понеже ритах стабилно, ме хванаха и искаха да ми взимат от пръста на крака.. Ест не стана.

Разревавала съм се и преди първото си манту.

След това като имахме упражнения в колежа по 'грижи за болния' бях единствената нервачка, която се въртеше в кръг с ухилена физиономия, зад която се крие параноя После когато казаха 'сега който иска може да пробва върху другарчето си', бях отново единствената, която се разрева само при вида на това как колегите се боцкаха..

Усещам го така, сякаш ми бъркат под ноктите, само като видя игла..

НО.. после дойде момента, в който ми взеха кръв за пръв път от вената (отново с другарче до мен), заболя ме, но го преживях.. и от там до ден днешен горе долу попремина фобията, но още си я има..

Последно като ми пробиваха носа наскоро давах акъл половин час как да стане, как не отнесох някой шамар не знам..

Бих те посъветвала да удариш едно преди нещо такова, ама май не е много препоръчително..