не знам и аз

[Dagichka]

пф, реших тук да пиша, да прочета малко обективни мнения и съвети

ами общо взето от някво време (около година) се чувствам.. по-скоро не се чувствам щастлива. не знам депресия ли е, какво е, но е нещо константно и много леко усещащо се, но доста надълбоко в мен. аз принципно съм си чувствителна душа де, от най-малкото може да ме наранят и да ревна като стой та гледай, ама това е моментно.. не е като да съм безчувствена, в конкретни ситуации си реагирам подобаващо, но като те отминат и ъх..
още от нова година си бях обещала някакви неща, които ги спазвам, опитвам се да правя по нещо ново всеки ден (дори това да е просто да мина по друг път от досегашния изминават от т.А до т.Б), да забелязвам малките, хубави неща, записвам си дори разни хубави цитатчета, които някой е казал за/към мен, ама пак.. не мога да се зарадвам истински, ето ся примерно станах студентка, приеха ме на първо желание, исках го, обаче като разбрах пак отвътре никаква особена реакция..

не съм сигурна какво точно може да ми кажете или помогнете де, ама трябваше някъде да споделя, без да изглеждам като луда и неблагодарна от живота, който имам, щото не е така.. просто не съм щастлива де'а :д

[different111]

И аз съм като теб. Може би имаш много свободно време, за да мислиш за това. Бъди заета, занимавай се с нещо, което ти харесва, излизай и се забавлявай с приятели и ще видиш, че не е толкова зле

[paradosou]

Приеми го като пауза бутон . Не е нещо супер необичайно, пък и си има предимствата, нищо че звучи отчасти налудничаво.

[galaxy29]

да не би да имаш някакво терзание, което ти пречи да заскачаш ут щастие?

[Starless]

А защо темата е в този раздел? В смисъл не се заяждам, просто питам - смяташ, че това по някакъв начин е свързано с любовта?

[Dagichka]

ами бутнах я тук, защото е свързана с чувства като цяло, в кофата щяха много да се шегуват сигурно :д
иначе galaxy29 такова дълготрайно терзанийце нямам май, любовни "драми" имам от около 3 месеца, ама пак, дори когато съм в такъв хубав период не мога да заподскачам от радост. пък преди го правех, пф знам ли, може би просто животът започва бавно да ме обработва :Д

[galaxy29]

излез с мен, аз ще ти върна детскуту и щастиету в учите

[102]

може да е малко грубо
ама чукали ли са те
ако не
замисли се

[Colouring]

Sounds like me. Само дето аз и преди не съм скачала от щастие, нито съм била кой знае каква оптимистка.

[Tajnomomiche]

Да ти кажа и аз съм от повече от година така. Не е същото някак си, не мога да си покажа емоциите в редките моменти когато ги има вече. Поради тази причина отблъснах и момчето което искаше да е с мен, но пък се замислям дали е бил наистина за мен щом не съм успяла да му покажа с емоциите си, че и аз го искам. Тези неща ме карат още повече да се депресирам и затварям и усещам, че става по-зле положението. Както ти го каза, нищо вече не може да ме зарадва истински. Единствения съвет който мога да ти дам е поне да не отблъскваш хората около теб иначе това състояние на липса на щастие ще се задълбочи.

[Dagichka]

излез с мен, аз ще ти върна детскуту и щастиету в учите

добле, хайде! :д
не се опитвам да се откъсна и от хората, имам си няколко приятелчета и други познати, с които общувам и пред тях се държа нормално, но отвътре да..

[heartshapedbox]

И аз бях така до преди два месеца някъде, около година, че и повече продължи цялото нещо. Беше ми еднообразно, опитвах се да крепя вече разпаднала се връзка, работех по 10 часа на ден и като цяло бях физически и емоционално смачкана, нямах желание за нищо.
Докато в един момент реших да си оправя бакиите и да се взема в ръце, омръзна ми да не съм щастлива. При мен начина беше коренна промяна на абсолютно всичко - напуснах работата, оставих връзката в миналото и продължих напред. Тогава някак си нещата започнаха да се случват по някакъв много положителен за мен начин и в момента съм невероятно щастлива, детска и усмиФната.
Та изводите ми от цялото нещо са, че понякога са нужни радикални промени в ежедневието ни, за да получим такива и в емоционалното си състояние.
Стискам ти палци нещата ти да се наредят чудесно!

[RapExotic]

Може би в старанието си да подтиснеш силната си емоционалност си станала безразлична към случващото се около теб. Това всъщност е съвсем нормално - когато човек пораства става по-уравновесен и приема нещата по-хладнокръвно, но при теб е по-силно изразено. По някакъв начин си си изградила защитен механизъм, за да не могат да те наранят. Защото колкото повече човек е подвластен на емоциите си, толкова по-лесно може да стане жертва на тях. Точно това ти пречи да се зарадваш истински и по детски на нещата. Това в някой случаи изглежда като проблем, но в други е голям плюс.

[galaxy29]

добле, хайде! :д

отде си

иначе съм съгласна с Кутийката

[Dagichka]

от село София :с
коренна промяна на всичко - като за мисля може би наистина това е решението на проблема ми, има неща, които ме дърпат назад и все още живея с тях един вид, мда трябва да се прочистя може би. а силната емоционалност дали някога ще отмине? аз губя вяра вече.. :д

[tireheb]

и аз не знам ;с

[SHPAIdURmeN]

Приеми го като пауза бутон . Не е нещо супер необичайно, пък и си има предимствата, нищо че звучи отчасти налудничаво.

+
Ха, определено си има oт части.

[galaxy29]

добре ще ти звънна
ама ти се стегни