Може би в старанието си да подтиснеш силната си емоционалност си станала безразлична към случващото се около теб. Това всъщност е съвсем нормално - когато човек пораства става по-уравновесен и приема нещата по-хладнокръвно, но при теб е по-силно изразено. По някакъв начин си си изградила защитен механизъм, за да не могат да те наранят. Защото колкото повече човек е подвластен на емоциите си, толкова по-лесно може да стане жертва на тях. Точно това ти пречи да се зарадваш истински и по детски на нещата. Това в някой случаи изглежда като проблем, но в други е голям плюс.