На мен пък не ми се споделя,

[ShtrudeL]

защото т'ва което мога а споделя е ужасно, но ще го направя, защото така искам.

Иска ми се да започна от там, че аз обичам романтиката. Но ще започна от там, че искам да кажа, че темата ще обхваща само и единствено егоистичното ми същество. Другите хора, попаднали в енергийното поле на шибаната ми личност не са виновни, че не са достатъчно предвидливи.
Но аз наистина съм романтична натура. Аз наистина обичам и умирам за тиха нощ на балкона в 03:00АМ, седяща със свити колене на изтърбушен, мизерен и стар диван, с изпънати ръкави до пръстчетата, коса, която спори с едваа доловимия вятър и чаша топло какао. И аз наистина искам някой да стои там до мен и да споделяме тази нощ заедно. И наистина обичам/обожавам да се гушкам, да държа някой за ръка постоянно, на всякъде, по всяко време, да си играя с дланите и пръстите му и да си рисувам слънчица по тялото му с пръсти. И аз наистина обичам да се държа като детенце и да му се радвам и да ми се радва и да се радваме. Аз наистина не искам и никога не съм искала да наранявам някой съзнателно, нарочно, напук, или ей така за идеята. И никога, никога не бих го направила. И наистина не искам хората да страдат. Не искам близките ми да страдат от постъпките ми. Аз съвършено не мога да контролирам чувствата си, а с действията винаги водим ожесточени битки, кой кого да прецака. Знам, че съм бахти филмарката и драмата и това не е залък за всяка уста, аз ако бях нормална, нямаше даже си го сложа в устата, просто защото ще знам, че има къде къде по-хубави. btw toku shto се влюбих в това https://www.youtube.com/watch?v=7zRe1Fa5KwI *лирическо отклонение, да, знам, че съм разсеяна*. До къде стигнах.. все тая.. ще почна с ужасната част. А тя е, че съм егоист. Леко неосъзнат. Но говорих с едно приятелче, което ми го каза и беше достатъчно убедителен. Мисля, че бих правила неща, които биха били нараняващи, дори след като си помисля 'А този човек дали ще страда от постъпката ми?'. Да. Защото аз не приемам нещата, които хората приемат за лоши, за лоши. Т.е.. Слушам как всеки говори за принципи, ценностна система, морал и т.н. и за мен техните виждания за тези неща, са тотален bullshit. Не че не ги зачитам, мило е, но аз просто съм на друга вълна. И не казвам, че съм ебати копеленцето, което прави гадно на някой, не казвам, че съм бахти кучката, която ще се държи зле нарочно и с цел. Казвам, че съм способна да нараня без да го искам. Така беше и с първата ми връзка. Нещата не вървяха, или по-скоро вървяха към своя край и стояхме заедно просто защото бяхме тъпи тийнове, останали с навика и моя милост почувства, как има нужда от глъдка нов въздух. От някакъв вид тръпчица. Правих тъпи неща, ок, не бяха тъпи, просто хората с принципите биха ме убили с камъни, за дето съм се отдала на първичните си емоции и желания, докато още съм била във 'връзка'. Но това не ме грее. Повече ме притеснява факта, че не го намирам за нещо лошо и ГО в същото време. Т.е.. мисля, че вече споменах, че съм егоистче.. Не искам да ми се случват тези неща, т.е. не искам човека до мен да ги прави. В същия момент не виждам лошо в това аз да ги правя. Не бе, няма лошо и той да ги прави, просто аз ще съм от страната на наранените. Опитвам се, наистина се опитвам да се преборя с това, но е трудно. Изключително ще се радвам, ако разбера, че човека до мен се е чукал без чувства с някоя и не изревнея (и Мишлена можела да си измисля нови думички). Наистина. Наистина искам да приемам нещата без чувства като нещо нормално, или поне не толкова значимо, т.е.. не искам да му придавам важност. И си мисля, че съм способна да настроя мозъка си (Мозъка ми е бахти пича бтв) на такава честота, но кофтито е, че съм доста лабилна и ако някога изпадна в някакво много слабопсихическо състояние (а това е неизбежно), то нещата ще се закопаят много и не че няма да мога да го преживея, но се страхувам, че ще стана все по-голям и студен фризер, който ще има все повече място за чувствата, които да замразява. Аз не искам да съм свободна за това да се отдавам на чувствата и желанията си всеки път, когато ми се прииска, защото това е самотно занимание в един момент, а не мога да съм сама. Хм, но мисля, че избързах и пропуснах някои важни неща. Както споменах, обичам да се гушкам, обичам дивана на балкона, топлотата, споделените хубави интимни (душевни такива) моменти, но обичам/обожавам и първичните и плътски желания у хората и себе си. Пф, колко локуми разтягам за едното чукане. Просто не искам да губя детето в себе си заради него, затова са локумите, затова всички ме мислят за миличка, невинна, тихичка и т.н. гадости. Та, да. Мамка му това е толкова прекрасно.. https://www.youtube.com/watch?v=7zRe1Fa5KwI ..
Домързя ме, ще се постна направо: http://sollipsism.tumblr.com/post/92...037/terrible-2
Само не съм споменала, че:

Краката й изобщо не са къси.
фолклорът с лошо име я наказа.
Красива е. Сърцето ще ти пръсне.
Ни Бог ни Дявола ще те опазят.

Напразно я осъждаме, когато
си знаем всъщност ангелите слаби -
лъжата е едно красиво лято -
момиченце в компания на баби.

И с тези думи може да ви лъжа,
ала си спомням - нищо не спасихме -
убивайки лъжата. Стана тъжно.

И затова - с лъжа я заменихме.

[102]

защо се правиш на това което не си

[ShtrudeL]

Хубав въпрос. Но мисля, че трябва да си по-конкретен, за да се опитам да отговоря, защото не знам какво съм.

[102]

мило дете което странно защо иска да се изкара това което не е ? срам те е от теб си ?

[ShtrudeL]

мило дете което странно защо иска да се изкара това което не е ? срам те е от теб си ?

Пак не стоплих, не съм особено адекватна понякога.
Казваш, че съм мило дете, което иска да се изкара някоя друга, или че съм ебати ужасната, която иска да се изкара дете?

И не знам дали ме е срам от мен си. Не, не ме е срам от това, което съм, срам ме е от това, че позволявам на други да са с това, което съм, без да знаят какво съм реално.

[102]

първото

[draid]

Онова за което говориш го притежава всеки човек изразено в различен аспект, при теб се проявява като върховен егоизъм. Истината е, че всичко е в главата и всичко може да се промени. Аз се промених изключително много и продължавам да се променям. Щом аз мога, защо друг да не може ?

Солипсизъм а ? Хаха

[tireheb]

напълно ок е да се чукаш с друг, докато си във връзка, тъй като ти е липсвала тръпката.


тва искаш да чуеш, да ?

[ShtrudeL]

тва искаш да чуеш, да ?

всъщност: 'печелиш 842952345 милиона, вече можеш да обиколиш света'

[ShtrudeL]

'ма защото не съм такова
Това е само.. не, не е обвивка, ок.

Представи си едно ядро, обвивката на което е 'мило дете', следва кофти вътрешност и най-вътрешната част (мантия ли беше? все тая, май не) отново 'мило дете'. И ако някой някога успее да пробие втората обвивка и продължи да ме обича въпреки нея, бих му се преклонила.

Аз бих си позволила да лъжа, за да запазя нещата красиви. Но в това трябва да си повявам преди всичко и на първо място аз самата, за да ми повярва който и да е друг. А аз супер успешно си вярвам на лъжите. Мога да изтрия наистина цяла една случила се реалност само като си кажа 'Това не се е случило.'. И всички отново ще са щастливи. Даже няма 'отново', защото.. 'това никога не се е случвало.'..
И това не го намирам за лошо. Знам си само аз, няма пострадали и т.н. Но така ли трябва да бъде? Ако някой знае за всичко това, но има избора никога да не го разбере, какво би предпочел? Би ли бил щастлив, живеейки в лъжа (макар че дори няма да знае), или би искал да знае цялата истина?

[draid]

Ти да видиш как една тема можела да повлече крак. Не виждам какво се оплакваш толкова много, аз наранявам всеки който се докосне до мен, хайде има хора които наранявам и оставам напълно равнодушен след това, ама в повечето случаи наранявам хора за които бих дал всичко принципно. Та такова е положението, наранявам често близките си, половинките си, нараних доволно хора които не са сред живите и към които никога не мога да изкупя вината за държанието си. Детето в мен умря отдавна и хич го няма, рядко мога да се зарадвам на нещо дори когато е наистина ценно (не материално). Ако има ад, аз сигурно си имам запазено ВИП място.

Интересно ми е само, защо след като си на около 23 може би ? Продължаваш да се държиш като дете, криеш се зад някакви думи, увъртания и лигави фрази. Защо го правиш ? Доставя ли ти някаква утеха или поне допринася ли за изграждането на илюзията която се надяваш някога да се превърне в реален свят ?

'ма защото не съм такова
Това е само.. не, не е обвивка, ок.

Представи си едно ядро, обвивката на което е 'мило дете', следва кофти вътрешност и най-вътрешната част (мантия ли беше? все тая, май не) отново 'мило дете'. И ако някой някога успее да пробие втората обвивка и продължи да ме обича въпреки нея, бих му се преклонила.

Аз бих си позволила да лъжа, за да запазя нещата красиви. Но в това трябва да си повявам преди всичко и на първо място аз самата, за да ми повярва който и да е друг. А аз супер успешно си вярвам на лъжите. Мога да изтрия наистина цяла една случила се реалност само като си кажа 'Това не се е случило.'. И всички отново ще са щастливи. Даже няма 'отново', защото.. 'това никога не се е случвало.'..
И това не го намирам за лошо. Знам си само аз, няма пострадали и т.н. Но така ли трябва да бъде? Ако някой знае за всичко това, но има избора никога да не го разбере, какво би предпочел? Би ли бил щастлив, живеейки в лъжа (макар че дори няма да знае), или би искал да знае цялата истина?

Когато ме излъжат ставам особено свирепо безразличен към живота на човека който си го е позволил. Лъжите разяждат като киселина, особено когато са спрямо хора на които държиш.

[ShtrudeL]

Интересно ми е само, защо след като си на около 23 може би ? Продължаваш да се държиш като дете, криеш се зад някакви думи, увъртания и лигави фрази. Защо го правиш ? Доставя ли ти някаква утеха или поне допринася ли за изграждането на илюзията която се надяваш някога да се превърне в реален свят ?

Ама аз принципно така си се държа и си се лигавя Онова за което говоря е като.. нерв/канал на зъб, в който ти човъркат. Разбираш ли.. преди да заболее на зъба нищо му няма, но ядеш ли прекалено сладко, всичко се прецаква. И лошото е, че не го виждаш, защото цялата ужасия е под зъба, някъде вътре коренейки се. Но не.. аз даже не съм зъба.. Аз съм това ужасното вътре в него. И накрая, накрая единствения вариант е, да извадиш зъба.. и венеца (le me) остава сам и оголен.
Котката ми ви прегръща.

[anonymous908491]

Как не ви мързи да четете, когато добре знаете, че четете нещо напълно безсмислено

[pandabear]

спомням си преди 4-5 години, когато щруделката пишеше с шарени букви във всяка тема.
умопомрачително.

[ShtrudeL]

спомням си преди 4-5 години, когато щруделката пишеше с шарени букви във всяка тема.
умопомрачително.

и сега бих, ако я имаше опцията ^

ама к'во.. 4-5 години ли каза? ебати ужасното

[draid]

От тогава като видя таблица на Рабкин и изпадам в нервна криза.

Ето за Щрудела:
https://www.youtube.com/watch?v=aFZ7bBaYpcw

[Auriss]

Истината е, че човек като няма цел в живота и почва да дълбае във философски теми за човешката същност, оплитайки се в кълбо от драми и противоречия (просто щото хората сме си такива) вместо да си живее живота.
Нали знаеш оня лаф за патката дето много мислила и накрая се удавила - ей тва си ти

[ShtrudeL]

yeah..
сега си поставих някаква миниатюрна битова цел и ми е кеф да я следвам, но май не е достатъчно
ноо да, схващам философията

[IncendiaSanctus]

"Да лъжеш за да запазиш нещата красиви" е пълна простотия. Нищо не е красиво, след като ти знаеш лично, че си се изсрала отгоре му.
Иначе, и никак не ме интересува колко сексистко ще прозвучи, ама това е типично женско мислене, конкретно говоря за частта с "аз може така да правя, на мен ще ми се размине, ама направят ли ми на мен така... Охооооо...".
Защо не можете да разберете, че всеки си поема отговорност за постъпките си ?