
Първоначално написано от
ShtrudeL
'ма защото не съм такова
Това е само.. не, не е обвивка, ок.
Представи си едно ядро, обвивката на което е 'мило дете', следва кофти вътрешност и най-вътрешната част (мантия ли беше? все тая, май не) отново 'мило дете'. И ако някой някога успее да пробие втората обвивка и продължи да ме обича въпреки нея, бих му се преклонила.
Аз бих си позволила да лъжа, за да запазя нещата красиви. Но в това трябва да си повявам преди всичко и на първо място аз самата, за да ми повярва който и да е друг. А аз супер успешно си вярвам на лъжите. Мога да изтрия наистина цяла една случила се реалност само като си кажа 'Това не се е случило.'. И всички отново ще са щастливи. Даже няма 'отново', защото.. 'това никога не се е случвало.'..
И това не го намирам за лошо. Знам си само аз, няма пострадали и т.н. Но така ли трябва да бъде? Ако някой знае за всичко това, но има избора никога да не го разбере, какво би предпочел? Би ли бил щастлив, живеейки в лъжа (макар че дори няма да знае), или би искал да знае цялата истина?