На мен пък не ми се споделя,

[draid]

Ти да видиш как една тема можела да повлече крак. Не виждам какво се оплакваш толкова много, аз наранявам всеки който се докосне до мен, хайде има хора които наранявам и оставам напълно равнодушен след това, ама в повечето случаи наранявам хора за които бих дал всичко принципно. Та такова е положението, наранявам често близките си, половинките си, нараних доволно хора които не са сред живите и към които никога не мога да изкупя вината за държанието си. Детето в мен умря отдавна и хич го няма, рядко мога да се зарадвам на нещо дори когато е наистина ценно (не материално). Ако има ад, аз сигурно си имам запазено ВИП място.

Интересно ми е само, защо след като си на около 23 може би ? Продължаваш да се държиш като дете, криеш се зад някакви думи, увъртания и лигави фрази. Защо го правиш ? Доставя ли ти някаква утеха или поне допринася ли за изграждането на илюзията която се надяваш някога да се превърне в реален свят ?

'ма защото не съм такова
Това е само.. не, не е обвивка, ок.

Представи си едно ядро, обвивката на което е 'мило дете', следва кофти вътрешност и най-вътрешната част (мантия ли беше? все тая, май не) отново 'мило дете'. И ако някой някога успее да пробие втората обвивка и продължи да ме обича въпреки нея, бих му се преклонила.

Аз бих си позволила да лъжа, за да запазя нещата красиви. Но в това трябва да си повявам преди всичко и на първо място аз самата, за да ми повярва който и да е друг. А аз супер успешно си вярвам на лъжите. Мога да изтрия наистина цяла една случила се реалност само като си кажа 'Това не се е случило.'. И всички отново ще са щастливи. Даже няма 'отново', защото.. 'това никога не се е случвало.'..
И това не го намирам за лошо. Знам си само аз, няма пострадали и т.н. Но така ли трябва да бъде? Ако някой знае за всичко това, но има избора никога да не го разбере, какво би предпочел? Би ли бил щастлив, живеейки в лъжа (макар че дори няма да знае), или би искал да знае цялата истина?

Когато ме излъжат ставам особено свирепо безразличен към живота на човека който си го е позволил. Лъжите разяждат като киселина, особено когато са спрямо хора на които държиш.

[ShtrudeL]

Интересно ми е само, защо след като си на около 23 може би ? Продължаваш да се държиш като дете, криеш се зад някакви думи, увъртания и лигави фрази. Защо го правиш ? Доставя ли ти някаква утеха или поне допринася ли за изграждането на илюзията която се надяваш някога да се превърне в реален свят ?

Ама аз принципно така си се държа и си се лигавя Онова за което говоря е като.. нерв/канал на зъб, в който ти човъркат. Разбираш ли.. преди да заболее на зъба нищо му няма, но ядеш ли прекалено сладко, всичко се прецаква. И лошото е, че не го виждаш, защото цялата ужасия е под зъба, някъде вътре коренейки се. Но не.. аз даже не съм зъба.. Аз съм това ужасното вътре в него. И накрая, накрая единствения вариант е, да извадиш зъба.. и венеца (le me) остава сам и оголен.
Котката ми ви прегръща.