/Да изсмучеш отровата.

[ShtrudeL]

Не бих си позволила да пиша подобни неща, ако не смятах, че може би може и да са полезни за някой. Не, не ми пука дали ще са полезни за някой, аз съм егоист. Ще опитам да е полезно за мен, пък ако и друг намаже, да е жив и здрав, колкото по-малко такива като мен, толкова по-добре. Защо го казвам? Защото ще говоря за егоизма. За ревността. За деструктивното. За деструктивното.. (като ехо отекващо)

*момент* Аз не съм чудовище. Бих споделила обяда си с теб. Бих ти дала ако нямаш. Бих ти дала лепенка, когато случайно дойде моят ред на касата и изпуфтиш ‘Пф, трябва ми спешно лепенка.’, когато зад мен има още двайсет човека и съдбата ти би била да полагаш сиренето, доматите, свинското и другите подобни в торбичката с кървящ пръст през цялото това време. Аз не съм чудовище. Бих направила всичко това и много друго, но не заради и за теб. А за себе си. За да се почувствам по-добре, знаейки, че ти си добре. Даже няма да ми пука толкова дали си добре или зле, просто ще знам, че в края на краищата, аз съм добре от това. Това е висша форма на егоизъм. Низшата е може би момента, в който знаеш, че поне независимо от мотивите, нещата са добре за всички, нали така? Но аз не искам да е така. Аз искам да променя мотивите. Искам ли? Ти искаш ли?

*момент* Ревност. Следствие номер едно. Аз съм егоист => Искам те само за себе си. Не искам да докосваш други физически и емоционално. Не искам да те видя, усмихвайки друг, не мен. Не искам да видя щастлив с друг, освен с мен. *отровата* Разпространява се като тумор в напредващ стадии. Дали искам да е така? Не. Защо? Първо, защото наранява мен и второ, защото наранява теб. Дали искам да е така? Не. Първо, защото помислям първо за себе си и след това за теб и второ, защото две злини, обединени в едно, са по-силни от една. Природен закон. Как искам да е? Искам да да съм свободна. Искам да си свободен. Искам да те обичам и да ме обичаш, но да не изпитвам/изпитваш вина, ако пожелая/еш друг човек. Комуникацията е най-ценното, което мога да имам с теб, водеща за ръка разбирането, осъзнаването и споделянето. И нямам предвид ‘Аз днес правих това, това и това и се чувствах по този, или онзи начин.’, а имам предвид споделянето на мнение за каквито се сетиш въпроси и теми. И в този ред на мисли, аз искам да мога да седим един до друг и да можем да си кажем в един неизбежен момент 'Аз направих това и искам да знаеш. Не съжалявам за постъпката си и съм отговорен, затова искам да знаеш. Не го мисля за нещо лошо и искам да знаеш.' и отсреща: 'Окей. Как беше? Разкажи ми. Радвам се, че си се почувствал добре, радвам се, че ми споделяш.'. Неизбежен момент ли казах? Да? О, да. Просто вярвам, че човешките същества не сме създадени да сме моногамни. О, простете, ако ви казвам нещо, което вече знаете, знам, че понякога съм наивна. Но ако все пак не го знаете, замислете се. Как може един човек да е създаден само за един човек, при условие, че на земята съществуват милиарди други? Това е невъзможно по всички параграфи и ако някой си мисли, че греша, то не е по моя вина, че т.нар. хора на изкуството се възползват от таланта си да могат да рисуват с думи, за да ни убедят в противното. Имам предвид авторите и писателите на купищата романтични красиви измишльотини, способни да превърнат 3 години щастие в доживотно и вечно такова. И ние вярваме на второто. И както и да е. Не пиша всичко това, за да ви убеждавам в каквото и да било. Пиша всичко това, за да се излекувам. Никога няма да разбера хората, които казват 'Аз не бих простил това. Аз не бих простил изневярата. Аз не бих простил лъжата. Аз не бих простил това, че ще ме нараниш, че ще ме предадеш.'. По същата логика бих казала, че не бих простила лицемерието и затова в последно време всячески се опитвам да покажа най-лошото от себе си. А именно, че всички лъжем, че всички нараняваме, че всички изневеряваме по един, или друг начин. Дали (на) себе си, дали другите. И кои по дяволите сме ние, за да даваме прошка? За какъв бог се имаш, за да ти минава дори само мисълта, че ти изобщо можеш да опростиш нещо, каквото и да е? Сам позволяваш на себе си да изпитваш гняв и ревност, а обвиняваш другите за това. Да, точно така. Това, че някой е постъпил ‘лошо’ според твоите, или нечии други стандарти, не означава, че задължително трябва да реагираш според очакваното за това как трябва да реагираш. И знаеш ли какво? Ти си глупак. Спокойно, не се ядосвай, аз също съм глупак, но се опитвам да броя до десет, или до колкото мога преди всяка реакция. Ти правиш ли го? Не? Ето защо си глупак. Защото не се питаш ‘Защо се чувствам по този начин?’. Защото не се питаш ‘А какво печеля от това да се чувствам така?’. Попитай се. Не е лошо да си глупак. Лошо е, ако не правиш нищо, за да го промениш. Спокойно, знам, че в момента си казваш ‘What the fuck, много ли ги разбираш нещата, за да говориш така?’. О, не. Аз нищо не разбирам. Но се опитвам. Ти опитваш ли? Да, знам.. Брой до десет.

*момент* Не, мисля, че все още не съм приключила с предишния. За момента говоря. Но тук ще обхвана него, като му добавя и подправки. Наричат се ‘морал’, ‘ценности’, ‘принципи’ и стоят в стъклени, прозрачни буркани с едри надписи, за да ги виждат хората и за да знаят, че ги имаш. Дали си подправяш живота с тях е друг въпрос. Въпрос, в чийто отговор искам да вникна. И знам, че може да е различен за всеки, но мисля, че искам да задълбая на по-дълбоко. Аз не разбирам смисъла на тези три понятия и не съм сигурна, че ги притежавам, или поне не съм ги открила. Или някак не съвпадат пропорциите ни нещо, а? Дали е така? Ех, надявам се да е това, инак би било лошо, ако пък хич ги нямам нали? О, дано е това, за да се успокоя, че ги имам.
Но ми е интересен и друг момент. Този, в който хората използват тази великолепна тройка, за да държат в ръката си оръжието. За да се изявяват като съдници. За да могат да застанат срещу теб и да забият Морал в лицето ти, казвайки ти, че не можеш без него. Че трябва да използваш това нещо. 'Хей, ти нямаш ли си принципи, че постъпваш така?'. Хей, може би имам и ако е така и са различни от твоите, с какво ще ме зашлевиш? 'Но хей, ти нямаш ли си ценностна система, че постъпваш така?'. Но хей, може би имам, но защо си мислиш, че тя е една и съща за всички? Защо ме съдиш? Защо ме заклеймяваш като лош човек, само защото моите подправки не са същите като твоите? Пауза. Стоп.

*момент* Теорията и практиката. Ходенето на едното след другото. Следването, преследването.
Аз не мога да ти обещая нищо. Но се опитвам, когато говоря някакви неща, да се опитвам да ги следвам. А не просто да запълня пространството с тях. И ако кажа, че външната красота не е важна, то това автоматично ми забранява след това да видя грозен човек на улицата и да кажа ‘О, виж, той е грозен.’. Ти мислиш ли така?
Защо ми казваш ‘Аз съм толерантен и либерален.’, но ме нападаш и обръщаш агресията си към мен?
Защо ми казваш.. Не. Не искам да работя с примери.
Защо ми цитираш толкова мъдри мисли, но не ги следваш? Защо изказваш цяла една философия, а не я прилагаш? Защо си такъв шибан лицемер? Брой до десет. Това не е лошо. Брой ти казах. Успокои ли се? Е? Не искаш ли да променим нещата? Искаш ли да опитаме заедно?

*момент*

[galaxy29]

с това заглавие май трябваше да е в секс

[ShtrudeL]

Хуу.

[DisappointedDreamer]

“This is why it hurts the way it hurts.
You have too many words in your head.
There are too many ways to describe the way you feel.
You will never have the luxury of a dull ache.
You must suffer through the intricacy of feeling too much.”


— Iain S. Thomas, I Wrote This For You

[xoxi]

Имаш ли блог?
С голямо любопитство бих го разгледала/прочела.

[draid]

Мдаааа

[ShtrudeL]

Имаш ли блог?
С голямо любопитство бих го разгледала/прочела.

http://sollipsism.tumblr.com/ заповядай

[draid]

Кажи ми защо уби точно скорпиона ?

[ShtrudeL]

a?

[draid]

Мхм

[102]

брат ми бие цела софиа аз биа брат ми

[chushkopek]

Хвърлих "бегъл" поглед върху блога ти и май няма да спя тази вечер. Радвам се, че всеки път, когато се присетя за teenpeoblem намирам нещо което ме кара да се усмихна замислено. От чисто любопитство питам и бих се радвал на отговор, който не е породен от нормалния "инстинктивен" егоцентризъм, който такъв вапрос предизвиква. Това наистина ли са изцяло твоите мисли или е взета идея от накъде?

[s0b1esk1]

лелелелелеле в момента съм много нагърмян. това което прочетох за ревността ми еба майката на мозъка. вместо да слизам долу, че ме чакат - аз седя и чета това. ей щрудел не те знам от кой квартал си, ама ще те черпя квото пиеш.
материала + Маетрик (любимеца на Джон Дигуийд) https://www.youtube.com/watch?v=wMkUrs2tCvo

[SHPAIdURmeN]

Колко време ти отне за да се досетиш затова ?

[ShtrudeL]

Това наистина ли са изцяло твоите мисли или е взета идея от накъде?

http://sollipsism.tumblr.com/post/69521625206/you

мои са си
и като цяло ми е трудно да пиша каквото и да е, ако не ми се е случило или не съм го преживяла поне на 30%.. примерно..

[ShtrudeL]

Колко време ти отне за да се досетиш затова ?

Статистика ли правиш?

[SHPAIdURmeN]

Статистика ли правиш?

Не, нищо подобно. Питaм от любопитство.