Отговор в тема
Ако някой се интересува от това какъв човек съм прочетете всичко това което съм писал може да ви стане интересно.
Родих се 5-ти ноември 1997 момче християнин. Баща ми изобщо не ме обичаше и не помня някога да е направил нещо за мен освен да ми дава пари но вече и това не прави. Майка ми ме обичаше много и винаги е правила всичко за мен. Тогава имахме една кола Golf с номер "1301" забележете 13. Баща ми всеки месец беше с нова кола, постоянно ги сменяше. Така си даде и нашия Golf ето негова снимка аз съм вътре в него но не се виждам тогава бях много малък.
Когато бях на около 2 годинки те двамата се разведоха и аз живях малко с майка ми. На нея и беше много трудно да ме отгледа и винаги имаше вересии и заеми да връща. Тогава се чувствах горе-долу щастлив но майка ми беше адски много злобна и ми викаше много! Биеше ме, наказваше ме и ми казваше докато не си напиша домашните да не ставам от бюрото. Аз плаках и се молех но тя озлобяваше още повече и не показваше никаква милост. И майка ми нямаше избор тя трябваше да замине в Гърция да изкарва пари иначе никога нямаше да си върнем заемите. Когато бях около 7 годишен тя замина за Гърция за първи път, а мен ме отгледаха баба ми и дядо ми. С времето тя си върна заемите и всичко си беше перфектно! Когато бях 1-ви клас аз имах всичко! Приятели, приятелки и отлични оценки. Веднъж бях изкарал три поредни шестици, и от тогава започна да ми се разваля успеха. Започнах да се държа странно като луд и спрях да си пиша домашните. Може да ви се стори смешно но за малко да остана в 4-ти клас.
И имах един много добър приятел! Той беше почти като мен и винаги много забавляваше хората около него. 1-вите ни телефони бяха еднакви "Sony ericsson K310i" и това беше знак че това е моя истински приятел. С него сме се карали 1-2 пъти дори не си спомням за какво но не беше нищо сериозно. Карахме колела заедно и заедно играхме в компютърните зали. Такива хубави времена бяха... чак имам носталгия. Този човек никога не ме предаваше и никога не се е държал лошо с мен. Един ден той дойде у нас.. ехх проклинам този ден! ДА НЕ БЕШЕ ИДВАЛ... бяхме у нас и понеже говорех всякакви тъпотии които ми идват наум и аз му казах "На бас че ще умреш след една година?" да добавя че той беше на 12 години тогава. И чудото стана, той почина 13 годишен по време на операция забележете 13. Когато разбрах новината на мен ми беше все едно защото аз не цених нищо от това което имам. Но с времето започнах да си давам сметка колко ми липсва и често ми ставаше тъжно. Имаше нещо специално в този човек... аз знаех че той е създаден за мен за да се радваме взаимно, а сега го няма и то по моя вина. С това искам да ви предупредя да внимавате какво говорите!
Вече бях 6ти клас, тогава моя приятел още беше жив и беше в моя клас. Тогава останах защото не си бях взел изпита по математика. Моя приятел за малко да остане с мен в същия клас но се стегна и взе всичко. Но тогава понеже аз бях единствения който повтаря класа в цялото училище ми дадоха 2-ри изпит и го взех и така минах в 7-ми клас. Тогава много се радвах... но приятеля ми беше отишъл да учи в Италия където беше майка му. Но той там почина от операцията... след това и горкият му баща почина от рак, а майка му за малко да умре защото горката не е могла да понесе всичко това. И помня един ден когато избягахме от час и ходихме по магазините да гледаме кецовете.
Безценни спомени...
Минах и 7-ми клас вече бях 8-ми и много се радвах. Обаче се къпах веднъж на 1-2 месеца бях превъртял и много зле психически, започнах да не ходя на училище по 4-5 дни пропусках от учебната седмица понякога даже и седмици наред не ходих. Започнах да бъда притеснителен и депресиран. По цял ден играх игри и времето си летеше. Предложиха ми да ми дават по 50 лева на месец ако ходя на училище представяте ли си? Аз бях на 2ро място по отсъствия в училището. Започнах да се затварям все повече и накрая спрях да ходя на училище. Дойдоха изпитите и ги взех всички освен този по български език за дето не съм се явил на него. И така не взех 8-ми клас, и при това СПРЯХ да уча. И така имах само един приятел който е с 2 години по малък от мен. След като пропуснах 2 години учене се записах отново в 8-ми клас в същото училище. Но в първия учебен ден в часа по чужд език моя приятел го нямаше и аз започнах отново да се притеснявам. Пред мен стояха 2 момичета и ме заговориха заядливо! Аз дори не ги гледах в очите понеже се притеснявам да гледам хората в очите и най вече противоположния пол. Просто без да ги гледам им показах среден пръст и те ми отговарят "да го ядеш ти" и след този момент така страшно се засегнах че повече не стъпих в училище! С времето моя приятел идваше у нас и ми казваше да дойда на училище но аз като се сетя за училище ми се повръща от притеснение и му казвах "заеби брат". И така и така не взех 8-ми клас а вече минаха 3 години.
Когато бях на около 13(забележете 13) братовчедка ми ме запозна с една нейна приятелка и с нея станахме гаджета но не се целунахме нито веднъж. Бяхме заедно само 2 седмици и аз забелязах как моя приятел(този с когото почнах 8-ми клас) ми завижда и започна да я псува. Тя се казваше теди и братовчедка ми също се казваше теди. И приятеля ми каза че псувал братовчедка ми а не гаджето ми но аз знаех че той псуваше гаджето ми. И веднъж като гледах снимките на гаджето ми в Facebook той седеше до мен пред компютъра и ми се изсмя. Аз го питам на какво се смее и той казва нищо. И тогава се засегнах да не би приятелката ми да е грозна или нещо такова? И скъсах с нея заради това. Друга приятелка съм нямал само тя беше. Но аз тогава не знаех какво е любов и тогава станах гадже с нея само колкото да си имам и да укрепя репутацията си с това че съм имал гадже някога. Но нямах кой знае каква репутация тъй като бях центъра на подигравките и за всички бях най-големия глупак. Хората ме манипулираха както си искат...
И когато станах почти на 14 (това беше когато ме скъсаха на изпита) тогава се отдадох на това да се затвора в себе си. Живея в къща а не в блок както повечето хора. Хората понякога хвърлят камъни по прозорците ей така за кеф щото ги кефи пичовете. От 14 до 16 години аз бях много затворен, сега поне излизам всяка сутрин да подишам чист въздух. Вече съм почти на 17 и съм много зле. Приятеля ми за които ви споменах, този заради когото скъсах с приятелката си и този с когото почнах 8ми клас, ГО ЗАБРАВИХ. Вече не го търся а и нямам приятели вече. Познавам само едно добро момче което не ми се гледа да е някой извратеняк като всички други, и мога да му пиша да излезем през деня. Но не усещам никакво удоволствие от това да излизам навън. Нищо не ме забавлява. Аз вече търся дълбок смисъл в нещата които правя. Дадох си сметка че времето е ценно и не мога просто да изляза навън и да се забавлявам, с това не постигам нищо което ще ми помогне в бъдещето.
Майка ми се върна от Гърция още преди една година и не сме спрели да се караме... понякога даже се караме и за най-малкото нещо. Много мразя майка си и направо не се понасям когато съм добър. Мразя и баща си и целия ми род, цялото ми семейство и всичко живо. Винаги съм имал по някое котенце вкъщи. Обичал съм котките даже сега у нас имам едно бяло котенце но мисля да го УБИЯ. Когато го погаля и той ми мяука ми е приятно но по-късно нещо ми става и си давам сметка колко неприятно е да го галиш и да ти мяука и ми идва да го хвърля в боклука! Много мразя деня... пълно е с хора и коли. По принцип спя през деня и сърфирам из форумите по цели нощи. Винаги когато стане 05:30 сутринта, аз излизам облечен в пълно черно и ходя по улицата докато няма коли и гледам светлините по улицата.. докато духа вятър. После ходя на покрива на блока и понеже е много тъмно, не се вижда нищо друго освен светлините и тъмните облаци. По някога виждам и луната, даже съм направил снимка ето вижте.
Снимката е направена когато вече е светло но когато отида на покрива винаги е ето така.
Толкова е приятно това място, това е покрива на блока където живееше най-добрия ми приятел който почина 13 годишен. Не познавам по-приятно място от това. Хладно е и има приятен вятър... и най-приятното е че няма хора.
Сега всяка сутрин в 5:30 сутринта когато е тъмно ходя на покрива. В последно време съм много озлобен и ви казвам че ако убия човек няма да ми стане жал... стига Бог да ми позволи ще го направя. Числата 13 които виждате в живота ми носят нещастие понеже съм християнин. Имаше време когато се молих на дявола но той не ми даде това което исках дори ми ВЗЕ всяка възможност да го имам. За това казвам на всички християни че ако се молят на дявола това ще е най-голямата грешка която са правили в живота си.
Не виждам изход от тази ситуация, родителите ми няма да ме издържат вечно а компютъра е единствения ми приятел в момента.
Последно редактирано от LadyDi : 08-07-2014 на 11:17
Няма как да си намеря работа без 8-ми клас още по-малко в България. Аз не вярвам, аз ЗНАМ че Бог съществува и лично съм забелязал как той присъства на този свят. Всеки ден мисля за самоубийство но съм казал на Бог че ще се самоубия ако до 1 година не ми помогне. Дал съм му време и при това се моля, но не на глас а пиша в тетрадка думите ми до него. От много време си мечтая да имам руса и красива приятелка... и нищо не ми доставя удоволствие на този свят освен да имам нея. Но в моето положение това ми се вижда напълно невъзможно. Аз вече нямам характер нито настроения напълно мрачен съм. Вече не се усмихвам и мразя всички двойки. Понякога като ходя хората ме гледат и ми се смеят заради походката понеже не излизам навън аз съм забравил почти как да ходя. Аз понякога не им обръщам внимание но понякога ми иде да ги пребия до смърт. Обаче защо Бог просто не ми помогне? Какво трябва да направя? Накрая ще използвам силата на думите и ще ги прокълна тези мърши хората! Както прокълнах най-добрия ми приятел.. приятелчето ми.. ТАКА ще прокълна и всеки който се заяжда с мен. Аз съм развил умения с електричество и мога да направя бомба. Единия телефон звъни на другия който е в кашон пълен с барут и източника на вибрация на телефона е свързан с една специална хартия която гори при контакт с 1 волт електричество. И така мога да съборя цели сгради! Хората които ми се подиграват изобщо не си дават сметка колко опасен мога да бъда. Това беше от мен. Какво мислите?
Осама, допускаш груби грешки в процеса на пройзводство! Така най-много да взривиш някой снежен човек. Първо кашона не държи налягане - от там няма и детонация, второ хартията е изолатор, а за да премине тока ти трябва проводник и то с голямо съпротивление и трето не източника на вибрации ще запали искрата, а източника на напрежение, който го захранва. Съжалявам, че те просветлявам на тема как да се самовзривиш, ама тия груби грешки ми избодоха очите.Първоначално написано от FemaleEyes
Източника на вибрации е свързан с 1 или няколко волта електричество което е достатъчно за да запали една хартия. И понеже хартията е в кашона с барут, бомбата ще гръмне и цялата сграда ще се срути. Пиратките са толкова малки но ако една ти гръмне в ръката може да останеш без пръсти. И така ще купя десетки кутии пиратки и ще изсипя техния барут в кашона и така ще направя бомбата. Мога, но не искам.
Личи си, че не си учил физика за 10-11 клас. Източника на вибрации е свързан с точно волт и половина напрежение и представлява малко електродвигателче с неравномерно разположена тежест върху ротора. Тези 1,5 волта няма как да запалят директно парче хартия, тъй като хартията е изолатор, а не проводник. За да запали хартията трябва да сложиш парче проводник с високо съпротивление - реотан, волфрам, или нещо подобно. И както казах по горе - за да има толкова силен взрив трябва да има налягане от рода на поне 200-300 атмосфери, а кашона не държи повече от 1-2. Тоест кашона най-много да изсъска и да се възпламени барута, но без взрив. За взрив ти трябва поне хубава плостмасова кутия или най-добре метална и то оплътнена от всякъде.
https://www.youtube.com/watch?v=0Tny2rPAoPc
Хартия от дъвка + 1,5 волт батерия. Какво ще кажеш?
не знам какво да кажа освем че живота ти е много гаден но трябва да се опиташ да намериш приятели дори да не са истински дори и да са в някаква игра пак да можеш да върнеш поне малко съмучуствието си но ако намериш някой "приятел " от игра може да го попиташ да се видите да може да не си чак толкова затворен в себеси
С приятелите приключих.Вместо тях искам приятелка.
Човече сигурен съм че не ти е до моето мнение, се върни в училище сега на 15 стегни се помоли се Бог да ти даде усърдие и промени живота си, вземи си образованието и ако имаш желание учи за висше според мен това е най-правилно. И не мрази колкото и трудно да ти звучи, това е признак, че дружиш с дявола. Ако направиш това което ти казвам може и да успееш да направиш нещо в живота си. И знай ще бъде много трудно!!!!
На Бог се моля но не виждам той как ми помага. Губя все повече надежда с всеки изминал ден. Ако Бог ми пращаше сън всяка нощ и в него някое руско момиче ми дава надежда и ми говори "ще ме имаш! учи аз съм с теб винаги" и докато уча и ми се подиграват да си спомням за нея и за това че тази нощ пак ще я сънувам но няма такъв филм братле. Освен това в училището не допускат хора над 16 години. Аз след няколко месеца ставам на 17 тъй че...
Не губи надежда!!!!!!!!!!!!!!
!
започни тук и ще има такива като теб ще намериш свой приятел не се отказвай
Виж можеш да наваксаш и Бог не помага така, че да видиш явно. Той помага постепенно сега ще видя за вечерни училища. Е добре намираш си идеалната добра и руса приятелка сега всичко е супер обаче какво ще й предложиш после, няма да можеш да си намериш работа и нищо как ще живеете помисли по-зряло не се отчайвай постарай се да се сдржиш със съученици и т.н.
Нямам пари да ида в софия... в момента нямам дори какво да ям.
а ти от къде си
Гоце Делчев, а и мисля утре да убия котенцето ми.
кажи на майка ти да ти даде пари
Майка ми НЯМА пари даже няколко пъти ни спряха тока защото не сме го платили.
не говори глупости
мисли нещо трябват ти
Няма изход от тая ситуация, това е омагьосан кръг. Самоубийството е единствения изход. Но понеже имам вяра реших да дам малко време на Бог да видим той дали иска да ми помогне.
Имал си тежко детство...и това много е повлиало н психиката ти....но не мрази всички хора заради няколко които са те наранили...и вместо да се самоубиваш и да търсиш помощ от Бог се изправи на крака, започни да учиш в някое вечерно училище....и след като завършиш 8-ми клас можеш или да започнеш работа или да продължиш да учиш за да покажеш на всичкие мобеш да се справиш и да успееш....
Издържал си пред толкова трудности от детството си...това показва че си силен човек...,за това не си помисляй да се самоубиваш....не ти си си дал живота че да си го отнемеш...всеки има право да живее за да постигне нещо в този живот както и ти...
да си стоиш така не е хич решението
Пич имам чувството че само спамиш за да си увеличаваш мненията на форума?
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
