- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Красиво,сладко,момиче,фитн
HELLo aLL..
Днеска ми се случи нещо от типа "любов от пръв поглед" ;дд...
Попринцип съм спортна натура почти през целия живот спортувал някакъв спорт какъвто и да е бил... та от няколко години съм на тема Фитнес, та от месец не бях посещавал фитнеса и днеска реших малко -така се по раздвижа и да видя някой познат..
И влизам аз в фитнеса и минавам през дамската част от фитнеса и гледам едно красиво момиче (напълно непознато) тренираше на един уред и точно се обърна към мен и ме гледа , ама ме гледа ви казвам АУУУ {}, 10 метра вървя (за да отида до Мъжката част от фитнеса) правя се,че нещо си изкарвам телефона ,тя пак ме гледа и отивам оставам си нещата викам,чакай малко да не съм се изцапал нещо, да ми е скъсана блузката.. няма такива неща... Викам баси майката.. Сигурно нещо се е припознала...
Тренирам си аз, ам викам сигурно някакво объркване е станало и не мислих много.. след едно,две упражнения реших да отида да потичам на пътеките и да направя някое упражнение за крака..(в дамската част) и гледам същото момиче още е там...хм.. правя си упражнението и през периферното поглеждах чат-пат към нея гледам и тя правеше същото .. Ам викам де да я заговоря, ам кво да и кажа напълно непозната, а пък беше и с някаква Приятелка, викам да не помисли за някой дришльо (повечето са такива във фитнесите няма да си кривя душата) и след 5-10 мин. гледам си тръгнаха..
А момичето, 16-17годишна (г/д), красива, чаровна, ...
Та въпроса ми е да ли при евентуално второ виждане(вероятноста е сигурно 1%да ли да я заговоря...да ли може да е харесала Аджеба нещо в мен или просто пълна случайност и просто си е гледала....
И ако на някой му се случвало подобно нещо нека сподели...
Последно редактирано от Novsymmmmm : 08-09-2014 на 19:16
Ако бях на твое място и аз нямаше да се осмеля да и говоря и при това щях да си умра от яд. Това е което мисля.
Май бях 8ми клас, когато ми се случи нещо такова, то от тогава май и не ходя по зали.
Първият път още като стъпих в фитнеса видях няква яка кака, която незнайно защо ме гледаше влюбено /беше валяло и целия ми ханцунг беше в кал, обувките леш, косата гнездо, аз един слабичък насред някви напомпани олигофрени/, освен всичко това бях с глътнат език и със изтръпнала уста, щото мадамата беше наистина уау и единственото, което можах да направя е да й се усмихна схванато и да я подмина.
Втория път отивам, пак нашата цъфнала, като китка. На всичкото отгоре се оказа, че сме при един и същ инструктор. Викам си тоя път, ако не направя нещо съм най-големия олигофрен. Инструктура ни беше нагъзил на близки един до друг уреди и тъкмо тръгвам да изричам няква несвързана дума, заеквайки и тя взе че ме заговори първа.
Тя: Така като гледам сме при един и същ инструктор. Мъчи ли те много? (усмихва се)
Аз: Ъъъ.. мъъъ ... да ... ама се свиква. (през това време си мисля - тя наистина ли ме заговори или съм припаднал и сънувам?)
Тя: Така си е. Учиш ли или си завършил?
Аз: Голям ли изглеждам?
Тя: Така изглеждаш, ама може и да се окажеш 9-10ти клас, хаха.
Аз: Близо беше, 8ми съм.
Тя: Леле, сериозно ли?? То и аз съм 8ми!
Усмихнах се и разговора зацикли. След няколко секунди дойде и инструктура с добрия му тайминг и ни раздели на други уреди, викам си добре, че ме спаси, вече не знаех какво да й говоря моворя. На края на тренировката отидох при нея и почнах да й разправям някви смешни случки, дето са ми се случвали, поне в това ме биваше, щото постоянно нещо ставаше наопаки при мен. Тва като почна да се хили огласи цялата зала и всички почнаха да се обръщат. Викам си, ооо добър съм и се надъхах. Като приключих тя вече ревеше и си викам ся е добър момент да си тръгна, че пак зациклих и глупака й викам: "Чао, трябва да тръгвам." Врътнах се и дим, без да й взема телефон, без нищо. Повече така и не се видяхме и доста време съжалявах.
16-17 сигурно се кефят на свалки във фитнеса. На мен не ми звучи романтично и подходящо докато се потя да дойдат да ме занимават, но пък има хора и хора.Щом много те е загледала, може би не ходи на фитнес само за да си стегне дупето, така че ако пак я видиш, заговори я.
Е, хубава работа. Как не те е срам да ги разкриваш така? ...Щом много те е загледала, може би не ходи на фитнес само за да си стегне дупето, така че ако пак я видиш, заговори я.
Не знам да ли за свалка...и дали само за да си стегне дупето ходи, но пък и е стройна, хубава, симпатична, по начина който ме гледаше не приличаше на някоя кифла, а на скромно момиче(но първото впечатление не винаги е Правилно де..) Не знам,но като я погледах и все едно изключих.. заби процесора, О.С. сигурно търсеше ъпдейт.. и вървях напред напред..![]()
на 19 съм и какво общо има това?
Момичетата никога не гледат ''просто така'' хаха
Заговори я ако я видиш отново. Нямаш нищо за губене, ако не друго, поне ще и повдигнеш самочувствието (хаха това в кръга на шегата)
Късмет.
А бе то на теория е така, ам на практика е съвсем различно... Всеки си е различен сам за себе си..
Последно редактирано от 789789789 : 08-10-2014 на 13:19
Хубаво е това което каза, но понякога не ставаДругото което е ако беше сама щях да я заговоря още на същия момент(поне да разбера как се казва), но беше с нейна приятелка, отделно имаше още две момичета и за "капак" всички бяха с ей такива подобни: http://www.jumper.bg/shop/product.ph...VariantID=4658
Може и да съм си изпуснал шанса :{
Как бе как да я заговоря... днес пак я видях, на 1 метър от мен седеше,ама все едно езика си глътвам и пак не успях да я заговоря........... Тъкмо да тръгна да кажа нещо и все едно някой ме дърпа назад, Да ли защото съм доста чувствителен, но просто не си представям ако ми каже "я се махай от тук"... Не в дън земя направо нз, не ми се мисли.. А тая година толкова лоши неща ми се случиха,(Операции,патерици) ..че направо не знам...