- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Самоубийство
Може би да се самоубиеш е най-тъпото нещо на света, но понякога смисълът на живота ти изчезва, а ти не искаш да живееш на всяка цена. Вие някога мислили ли сте за самоубийство? Ако животът ви стане непоносим, носи ви само мъка, болка и разочарования?
Не си се появил/а на тоя свят, за да си отнемеш насилствено живота в даден момент.
Всеки има право да разполага с живота си така, както намери за добре. Редно е евтаназията да се легализира, но при определени условия, като преди това желаещите да трябва да се консултират със специалисти.
по принцип причина номер едно за самоубийствата е натоварването, което идва от системата на духовното беззаконие, например те натоварват хората със сатанински духове(наричани още "енергии") и най-различни укори/обвинения/клевети и така някой човек може да изпадне в душевна криза и безизходица и да посегне на живота си, но досега имаше и още много други възможни пътища, по които грехът действуваше, тъй като освен на първично ниво, действаше и на вторично т.е. чрез невярващи човеци и чрез (така да се каже) не-чисто-религиозната система, така че ако по някакъв начин си замесен с дейността на духовното беззаконие/човешката(666) религия или се оказваш забъркан с такъв контакт, е много възможно причината за самоубийствените мисли да се таи в това
"И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него. И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог. А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт. Затова, веселете се, небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо(т.е. свят на идолопоклонство/неправедна религия) и море(т.е. и свят на окултизъм/неправедна духовност), защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време." Откровение 12: 9-12
Последно редактирано от npp : 08-17-2014 на 19:11
Като цяло самоубийството не е полезно, защото все някога човек излиза от ямата (депресията) или намира нещо, което да го удовлетоврява, създава си нови цели, за които да се бори и тнт. Но не мога да кажа, че самоубийството е за слабите хора. По-скоро много често се стига да него, заради липса на достатъчно образованост, информираност, или казано - от незнание. И това най-често се случва при тинейджъртите, изгаряни от някоя любофф.. Други хора пък просто нямат мечти - не могат да се хванат за нещо смисленно, което да ги кара да живеят, защото просто не го виждат по ред причини.
Трети пък, кой знае - вярват, че след смъртта ги очаква хубаво изживяане и тнт.
съвсем наскоро бях мъртво пиян и също се замислих като се прибрах дали да не си тегля ножа. но ако ще го правя ще го направя така че да не преча на другите много ме дразнят тия откачалки дето се хвърлят под метрото или влака и после травмират шофьора и пътниците за цял живот или тъпаците дето се мятат от балкона и после се разпльковат долу и хората им гледат вътрешностите и чарковете. Кой каквото ще да прави само да се съобразява с другите ТОВА Е МОЯ СЪВЕТ КЪМ ВСИЧКИ КОИТО МИСЛЯТ ДА СЕ САМОУБИВАТ
Винаги съм мислила самоубийството за висша проява на егоизъм и слабост. Когато се самоубиваш ти просто бягаш от проблемите. В същото време мислиш единствено как ще избягаш, а не се замисляш на колко хора ще липсваш и как ще се чувстват те след като вече те няма. Хубаво е ако някога помислиш да сложиш край на живота си да се замислиш за тези неща и колко би било добре ако вместо да избягаш от трудностите по този глупав начин дадеш най-добрпто от себе си и се справиш със ситуацията.![]()
Ако евтаназията я смятаме за вид самоубийство,то аз съм с две ръце да се легализира. Нечовешко е да гледаш как хората,които обичаш ти гаснат пред очите,а още по-нечовешко е болният да гледа как страдат близките му и животът му си отива. Няма закон или човек,който да може да ме убеди в противното. Ако се смята за грях и ако ще гори в ада този,който си е посегнал,защото не е издържал на мъките,то тогава къде ли ще отидат всички,които са му гледали страданията и не са направили нищо...
Животът е даден да се живее, да се живее в пълния смисъл на думата,а не просто да е някакво измъчено съществуване...
Хората понякога не забелязват как плаче през ноща този,който върви в живота смеейки се!
If anyone here wants to suicide send me a pm I will make your dreams come true and you will forget your pain and suffering im serious actually if anyone hears of someone that wants to do it refer him to me I will make their lives paradise believe me I will save them(damn that sounded cocky) believe me
Да мислила съм за самоубийство но разбрах, че е глупаво и безмислено![]()
it is exactly what you called it, if you think about it from e religious point of view god has said he has a plan for eveeyone which wont bring him/her to ruin so your wasting not only yours but gods dreams too, now bacause youve thought of it I will grant you one wish ask me about anything to happen to you that is connected to money directly I can give you a nice job or a celebroty boyfriend whatevee you like, and ill do tje same for all of you here whove thought of it so please ask me and I will give it to you
Принципно съм ПРОТИВ. Все някога ще излезеш от емоционалната дупка, в която си попаднал, ще откриеш нови неща, които ти носят радост, ще си изградиш нови цели и мечти, ще си проправиш път отново нагоре, все някога ще се случи, стига само да си жив. Защото няма как да сториш всичко това от оня свят. Всъщност там ще те измъчва мисълта, че си решил да действаш по лесния начин и не си се борил за това, в което вярваш.
По тая логика можем да стигнем до извода, че самоубийството не е решение - това е проява на слабост и егоизъм. Изобщо не се замисляш как ще се чувстват близките ти и какво ще правят след смъртта ти.
Разбира се, ако си тежко и нелечимо болен имаш право да теглиш майна на живота.
Последно редактирано от defender : 09-02-2014 на 10:47
Why would it be weakness i know some very big gangsters that have slashed their throata/arms and what not(most of them are alive) just put this case scenario in your mind ill tell you of one of the Gs he basically woke up one morning because his bell rang, the police were outside., they wanted to tell him his wife had jumed under a train and is dead. He wasnt the same since and had made attempts on his life many times.... It hurt him so bad that when he heard it he fell on hos knees, this 100 kg gorillas legs couldnt hold him, life can get that tough that even the strongest of us can fall and find it impossible to pick themselves up. Consider that story and the if you stil want to call it weakness do so.
Депресията и самоубийствата се дължат най-вече на ниските нива на серотонин,когато тези нива паднат или рецепторите за тях имат проблем,тогава идват такива мислиТака че,понякога депресията не е слабост на характера,а е болест
^като пият антидепресанти с цел да повишават нивата на тия хормони, да не мислиш, че не се появява обратен ефект. Или пък и зависими ли ставаха, разказвали са ми, но не помня как се случваше естественото им покачване
ще си позволя да цитирам от учебника на Динчо Желязков
"- (20 в., Сартр): При Ж.-П. Сартр свободата е въпрос, поставен извън политологията и политическата философия. Човекът не просто е свободен, а самата свобода. Той е изключение, „дупка” в битието, защото не е обект, а субект. Променя се непрекъснато, непрекъснато е в ситуация на избор и престава да го прави, когато умре. Тогава се превръща в обект като всичко останало, става адекватен на света, вписва с в него. В това е и абсурдът на съществуването му – за да е част от света, не трябва да е жив, но е жив /както при Камю – невъзможно, но реално, т.е. абсурдно единство/.
- (20 в., Камю): „Потъването” в абсурда – като неразбиране или примиряване с него, е несвобода. Затова „абсурдният човек е противоположност на примирения човек”. Свободата е в бунта като живот въпреки живота, без крайна цел, която е непостижима. Това е намерен смисъл и щастие – „Трябва да си представяме Сизиф щастлив”.
"
В контекста на това, самоубийството като действие се обезсмисля
Real life events cause suicide not mentall illness. mental illness is the thing inbetween.