Един много труден избор...

[mkio]

Историята ми е дълга, но поучителна. Няма да ви я разкажа цялата, прекалено отдавна започна всичко. Просто се надявам някой от вас да открие себе си в нея и да ми помогне със съвет. Животът ми е ад от 5 месеца и не виждам как да се измъкна от него
Първата ми, истинска и голяма любов срещнах преди 5 години. Никога не съм имала друго гадже, с него преживяхме всички неща, които правят от детето възрастен-секс, ревност, целувки, скитания, обич, помощ,разбиране, планове за бъдещето.. Всичко беше толкова красиво, че аз се питах как някои хора търсят своята половинка цял живот, а аз я срещам едва на 14 години : ) Времето минаваше и ние се привързахме страшно много един към друг. Но постепенно и страстите се уталожиха, нещата се промениха.. Взе да ни става все по-скучно заедно и да спорим за дреболии. И тогава, без да го желая, постепенно, но упорито аз се влюбих в друг. Знам, че не беше правилно, и както често се случва в подобни теми, може би ще бъда наречена к*урва, но аз го обичам, истински.. и не, не съм правила секс с него. Казах на приятеля си за моите чувства, но той не пожела да се разделим. Каза ми да поговоря с другия, да го наречем Б. и да му обясня, че нещата няма как да станат. Но колкото и да говорех с Б. Всичко, което постигах, бе да се влюбвам още и още, както и той в мен. Охладнях към приятеля си, не копнея за физическата му близост, разговорите с него, дори целувките му са ми неприятни. Но виждам как приятелят ми се мъчи, прощава ми дори това, че обичам друг, а аз да го оставя.. Не мога да му го причиня. Но не мога и с двама. Ако оставя Б. означава да страдам, а ако съм с него значи приятелят ми да страда, а той е изключително лабилен, от притеснения дори е стигал до болница.. Не знам кое да избера... Никога не съм подозирала, че мога да стигна до тук. Родителите ми са против връзката ми с Б., но на мен от това ми става само по-трудно...Не срещам никъде подкрепа, или съвет. Да избера някого от двамата е като да избера коя ръка да си отрежа...каквото и да избера все ще остана саката. Страхувам се, че изборът ми няма да е правилен.. Не зная какво да правя.... а този ад трябва да приключи вече. Не спя и не се храня дори, спрях да излизам с приятели, а и те спряха да ме търсят. приятелят ми ме обвинява, че съм съсипала живота на много хора с това мое увлечение, което ме кара да се чувствам още по-зле. Единствените ми спокойни мигове са вечер, когато всички заспиват и аз оставам сама. Моля ви за съвет и благодаря за търпението, ако сте прочели всичко докрай.

[Make me]

Добре, помисли.. как ще се почувстваш ако със сегашния ти приятел си размените ролите- той обича друга, но от съжаление е с теб?
Вече не искаш никакъв физически контакт с него, нямаш и чувства .. какво бъдеще има такава връзка?! Все някога ще скъсате дали сега или след време, дали той с теб или ти с него. Не виждам АБСОЛЮТНО никакъв смисъл да останеш с този човек.
Пробвай с другото момче може и да се получи, знаеш ли.

[DeHu]

И сама знаеш какво е по-добре за теб.Приеми,че няма как цял живот да угаждаш на всички и колкото и да не ти се иска,недоволни винаги ще има.Чудесно е,че си имала толкова силна връзка с приятеля ти,но очевидно се е изчерпала и няма никакъв смисъл да се мъчите да съхраните нещо,което вече го няма.Той ще се оправи,колкото и да е лабилен,защото едва ли и сега е особено щастлив като те гледа влюбена в друго момче.Колкото до него,дори и да не потръгнат толкова сериозно нещата е по-добре,отколкото да се опитваш да закърпиш положението със сегашния.

[sometimes_]

Аз съм била в такава ситуация. Тогава от страх, реших да остана с дългогодишния си приятел. Избрах него, вместо момче, което си заслужаваше ужасно много. Избрах приятеля си по същите причини - беше лабилен, молеше ми се, не можех да си представя какво ще стане ако го зарежа. Издържах още година, просто не можех да го понасям повече около себе си, не можех даже да го докосвам, да не говорим за секс и целувки. Когато се случи нещо такова, без да искаш просто започваш да изпитваш нетърпимост към човека до теб. И това не се поправя, не се променя, старите чувства и тръпката не се връщат никога. Другото момче прояви разбиране и изчезна от живота ми - изтри телефона ми, скайп, фейсбук. Когато вече бях прекатила дългогодишната си връзка, се опитах да се свържа с него отново, но безуспешно. Освен това разбрах, че си има и сериозна приятелка и не исках да се меся предвид това, че го нараних много. И до момента съжалявам, много при това. Не знам дали някога ще си го простя. В стремежа си да запазя нещо, което отдавна нямаше, и да угодя на всички останали, направих себе си нещастна.
Така че моят съвет е да не взимаш предвид мнението на родителите ти, недей да бъдеш с някого от съжаление. Няма смисъл. Винаги ще мислиш за другия и никога няма да си щастлива с настоящия. По-добре е да не си с нито един от двамата, отколкото да си с човек, към когото изпитваш просто привързаност и сте заедно по навик.

[kittenss]

Здравей, не мога да кажа че те разбирам напълно...но донякъде съм в подобно положение (охладнях към приятеля ми и изпитвам същото каквото и ти към твоя..досада, нежелание за близост и т.н.)...моите причини са други но това е без значение...резултата е един...
Писах тук...много мислих...обсъждах го с приятели...сега ще кажа на теб това което казаха на мен
КОЛКОТО И ДА ГО БОЛИ И ДА Е ТРУДНО ОСТАВИ ПРИЯТЕЛЯ СИ...ТВОЕТО ЩАСТИЕ Е НАЙ-ВАЖНО...пък и така му даваш шанс да открие някой който ще му отвръща на чувствата.
Що се отнася до другото момче ...не бързай да се хвърляш към него...чуждото е по сладко...но за после не се знае..тоест може да промени мнението си
Стискам ти палци да се справиш благополучно с дилемата ти

[RapExotic]

А другото момче знае ли, че си имаш приятел?

И как въобще приятелят ти те търпи толкова време, знаейки, че обичаш друг? Крайно време е да се научите на малко самоуважение - и той и ти.

[Cornix]

Бил съм в подобно на твоето положение, въпреки че не толкова сериозно. Това което мога да ти каже е следното, ако вечно се тревожиш да не нараниш приятеля си, ще бъдеш само и само нещастна, насила хубост не става, ако не си щастлива с него, колкото и да се старае момчето няма да го бъде явно, той ти прощава и всичко защото го е страх да не те загуби, обаче това не значи, че трябва да се имъчваш като останете заедно... най-клишираното в момента е и най-вярно, следвай сърцето си, влюбена си в друг, той те прави щастлива и усмихната, бъди с него...

[NambyPamby]

И сама знаеш какво е по-добре за теб.Приеми,че няма как цял живот да угаждаш на всички и колкото и да не ти се иска,недоволни винаги ще има.Чудесно е,че си имала толкова силна връзка с приятеля ти,но очевидно се е изчерпала и няма никакъв смисъл да се мъчите да съхраните нещо,което вече го няма.Той ще се оправи,колкото и да е лабилен,защото едва ли и сега е особено щастлив като те гледа влюбена в друго момче.Колкото до него,дори и да не потръгнат толкова сериозно нещата е по-добре,отколкото да се опитваш да закърпиш положението със сегашния.

Това.

Като прочета, че млад мъж бил "лабилен" и не знам какво ми става, честно... Ще потъжи известно време и ще му мине. Животът е гаден, очакват го къде-къде по-големи проблеми от това да го зарежат, ако всеки път ще изпада в депресии и ще реже вени...

[the_black_mamba]

Добре, помисли.. как ще се почувстваш ако със сегашния ти приятел си размените ролите- той обича друга, но от съжаление е с теб?
Вече не искаш никакъв физически контакт с него, нямаш и чувства .. какво бъдеще има такава връзка?! Все някога ще скъсате дали сега или след време, дали той с теб или ти с него. Не виждам АБСОЛЮТНО никакъв смисъл да останеш с този човек.
Пробвай с другото момче може и да се получи, знаеш ли.

+1