Отговор в тема
страховете са само тръни по пътя, това че още ги има е доказателство че още не си стигнал
а ти за къде си тръгнал
искаш ли да се срещнем, да ми обясниш до къде си стигнал.
от Сф ли си.
да се върнем на темата за злото
в чистата си форма т.н. зло е просто наслада от причиняването на разруха.
кажи ми за къде си тръгнал, с какво се характеризира мястото за където си тръгнал.
и с какво осъзнаването че ти си злото те освобождава от страха и те води до това място за което си тръгнал - това място се приема само злото ли.
Всъщност самото това, че вървиш към дадено място не ти ли създава само по себе си страхове, че няма да стигнеш.
С което всъщност твоето спасение се превръща в твое бреме, което те дърпа назад от това към което се стремиш.
Т.е. излиза, че целта към, която се стремиш да се освободиш, те дърпа назад от самата нея.
Ми ти си обречен.
В случая, не съм и твърдял, че е нещо повече....Първоначално написано от defender
Сега ще ти разкрия и нещо по интересно, надявам се да ми помогнеш да го осмисля.
Преди няколко дена, сънувах много странен сън, от ония дето са толкова реални, че и като се събудиш, още се чувстваш странно. Сънувах, че съм в изоставен хотел. Странното беше, че и преди съм го сънувал, спомних си какво е чувството да съм там, и пак ми се случваха подобни неща. Този хотел, поне аз така си го обяснявам, е като олицетворение на идеята за ад - там беше пълно със "зло" - луди хора, канибали, убийци, разни същества ходят по стените, гонят те, абе пълен филм. Спомням си че след дълго гонене из коридорите, накрая влязох в една стая, пълна с демони или дяволи, не знам. Имаха бляскави, пронизващи погледи. Това, което ме изненада беше, че те бяха и хора в същото време - говореха помежду си, а аз ги слушах. За момент имах чувството, че все едно съм сред свои хора, думите им резонираха дълбоко в мен, все едно бяха някакви изкривени вариации на самия мен и слушах себе си. Тогава дойде най-страшния демон, може би дори Сатаната, не знам. И ме обхвана неописуем ужас, особенно след като застана пред мен, говореше ми и ме гледаше в очите с искрящо огнен поглед. Но тогава и аз го погледнах право в очите, и с всичката ярост, която е възможно да излезе от мен, изкрещях срещу него. И той ме остави на мира, дори приветства, все едно точно това е искал да предизвика в мен. И от там насетне си спомням само чувството за удовлетвореност и принадлежност, все едно бях намерил своето място, своята стая в хотела Ад....
Какво според теб означава този сън?
Последно редактирано от DoctorSatan666 : 08-22-2014 на 13:33
И от кога "рационалните хора, които са извън бариерата" вярват в това, че сънищата трябва да означават нещо?
отвъд света и времето
всичко
злото е само една от дуалностите
ще стигна, но само от мен зависи за колко време
аз не му викам спасение а развитие
целта ми никога не ме е дърпала назад
няма обречени а само неосъзнати
това означава, че не познаваш характера на злото.
това означава, че според тебе за да победиш дявола (в случая страха) трябва да си по-голям дявол (т.е. по-голям страх).
Някак си не може да победиш злото със същото зло, така злото си остава, само сменя опаковката
Мислиш ли, че в реалността е точно така, пробвай да се развикаш с ярост на този, които също като тебе ти крещи с ярост и да видим дали ще те остави и как ще се почувстваш удовлетворен от това крещене и това удовлетворение точно колко време ще продължи. Създаваш си илюзии, това си някакъв твои измислен свят с измислени правила.
Нека това си остане само сън.
Това как като му се изкрещял и дявола те е оставил, звучи прекалено добре. не мисля, че дявола е толкова разбран джентълмен.
Последно редактирано от defender : 08-22-2014 на 14:19
от както будалкат дефо
Всъщност, щом идеята на дявола е да всява зло, още една душа изпълнена със злоба е точно това, което иска...
Да вярваш в дявола и безграничното зло е също толкова идиотско, колкото и да вярваш в Бог и безграничното добро... дори по-зле...
Аа, изтървал съм нещо явно...
Той си мисли, че когато душата му е изпълнена с ярост и злоба ще намери покоя, неговата стая в Ада (което всъщност пак си е един вид негова представа за Рай, но в Ада няма рай, докторе, това е лъжа)
Докторе как може да вярваш на гадния призрак от съня ти. Аз пък щях да направя точно обратното на гадния дявол.
Ами не знам, още от времето на Фройд, може би?
Все пак мисля, че не си ме разбрал. Не питам какво означава съня в онзи смисъл, при който да очаквам отговори взети от някой съновник. То е ясно, че съня си е просто сън, и няма никакво отношение към реалността - в смисъл да определя нещо, да предсказва нещо или тем подобни глупости
Сънищата са творение на ума, също както цялата гама от усещания, мисли и впечатления, която дефинира цялостната представа за реалност. Механизмът на сътворяване на реалност докато съм буден, е идентичен с този на сътворяване на сънищата - минус външните стимули и дразнения, естествено. Тоест сънят е мое отражение, и по един или друг начин мога да изведа някакво знание за себе си, колкото и бегло да е. А който се занимава със самопознание, винаги търси своите отражения във всичко, защото те може да са несъвършен метод, но пък са единствения метод, за разкриване на това, което се случва отвъд границите на съзнаваното.
ПП: Ето виж дефендър ме разбра и даде добър отговор, само ти се правиш на путка.
Последно редактирано от DoctorSatan666 : 08-22-2014 на 14:03
Ами щом го търсиш развитието, то тогава това не е ли един вид спасение за тебе. Освен това в предишния си пост го нарече освобождение и достигане на нещо си, сега по-различно го казваш.
Значи ти се стремиш към целта (освобождението), но не ти пука дали ще я достигнеш, ми тогава този стремеж към целта от какво се храни. А пък ако ти пука дали ще я достигнеш тази цел, значи това е свързано и с някаква отговорност и някакви страхове, дали ще я достигнеш.
Дефендър след 20 години
не е спасение защото не бягам от нищо
освобождение е защото се отърсвам от стари модели
просто знам че ще я постигна по един или друг начин
Сега сигурно аз трябва да реагирам така:
Не искам дори да се замислям как си стигнал до този линк (в сайт за козметика
При всички случаи, ти препоръчвам да направиш следното:
ПП: дано сега си разбрала колко тъпо ми изглеждаше сръдливата ти реакция
Дефендър след 20 години
Не знам как трябва да реагираш, това не е моя работа. И защо прие клипчето като обида?
хихи, колко е забавно да се смея на чужд гръб, така се чувствам невероятно "нормален" невротик комплексар
^
^ приех го като странна реакция от тебе, все пак имайки предвид нивото ти
И какво е нивото ми?
интелигентен човек си, би трябвало да ме разбираш без излишни думи.
Не, наистина ми е интересно, какво е нивото ми?
колко пъти да го повтарям бе, да му таковам таковата.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
