Рая Драгинова 10 клас
Класна работа 2
Ролята на предисловията в „История славянобългарска”
Интерпретативно съчинение
ПАисий хилендарски е автор само на една книга, но повече от двеста години продължава да вълнува българският народ. При това неговата творба е събрана от различни автори и е свързана с историята, а не е художествен труд. Но все пак неговата творба не може да се нарече само исторически труд, защото в нея той изразява свои мисли и кори българите, които се гърчеят. Идеята на творбата е да въздейства и затова неговата творба придобива публицистичен стил.
„История славянобългарска”има две предисловия. Първото „Полза от историята” е взаимствано от други автори и представя в най-общи черти ползата от историческите знания. Второто предисловие „Предисловие към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история” е оригинално, Паисий го е избрал, за да въздейства на българския народ. То е по-голямо по обем и по-динамично.
В първото предисловие Паисий пише, че историята е много важна и потребна на народите, защото те се учат от победите и загубите на своите деди. Също така тя е важна и за народите в робство, защото животът не е постоянен и винаги се променя.
„Сами от себе си да се научим не можем, защото кратки са дните на нашия живот на земята. Затова с четене на старите летописи и с чуждото умение трябва да попълним недостатъчността на нашите години за обогатяване на разума.”
„Може в летописите на евреите да се узнае как много пъти ги предаваше в плен и (…) пак ги събираше и закрепваше в тяхното царство, както и сега се вижда от упадъка на източното гръцко и българско царство.”
Във второто предисловие монахът разкрива своите чувства и емоции – съжалението си и за любовта към народа, за трудностите и пречките, разкрива своето схващане, че историята ще бъде за него средство за борба срещу чуждото потисничество, за запазване на националното съзнание и народните традиции.
Заради любовта си към родното и българския народ, той критикува гърчеещите се българи, които не уважават своя език и не познават своята история.
„О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин...”
Двете предисловия играят важна роля в неговата творба, защото в тях той разкрива проблемите от времето, в което той живее, обръща се към съзнанието на своите съвременници и хули гърчеещите се българи, за да може в творбата си да им докаже, че българите са били славни и нетрябва да се отричат от своя род и култура.
Оценка: Мн. Добър (4.5)