Малко среднощни мисли

[Black Cat]

Винаги съм мислела, че любовта идва и си отива. Идва неочаквано като запалена клечка слама - любов от пръв поглед - искрата пламти, сламката гори и накрая изгаря. И си щастлив. След това идва рутината, намества се трайно между взаимоотношенията, убива страстта и желанието и остава само черното стръкче слама. Разделяте се, обръщате си гръб и всеки поема по своя път. И сте щастливи. Усещате спокойствие, лекота и свобода. "Товарът" го няма. Спомените идват при необходимост, но не се натрапват неканени. Не предизвикват буца в гърлото, болка в слепоочието или мокра възглавница. Няма и незаменими хора.

Тогава срещнах нея. Всъщност това не е точният израз, тъй като я познавах 2 години по-рано. Не ми направи впечатление тогава, не усетих нищо. Нямах си и идея, че този човек ще се намести в сърцето ми. Не съм и сигурна какво го предизвика - беше ми безразлична. Дойде момент в по-късен етап, в който откровено ме дразнеше и избягвай компанията й. Може би не понасях самоувереността й. По-късно разбрах, че е маска, но какво значение би имало, след като я носи така добре?

Привлече ме искреното й непринудено приятелско поведение. Постепенно се опознахме и се докоснах до други слоеве, много по-различни от нейната привидна самоувереност и хаплив сарказъм. Това ме заинтригува. Втурнах се да търся нови и нови слоеве. Тогава трябваше да спра. Малко житейска драма, вплетена с чист човешки флирт създадоха нещо, което не бях изпитвала до този момент - привързаност, страст, уважение и обич - онази истинска обич, която ти топли сърцето. Това беше другият момент, когато трябваше да спра. Защото след това щеше да е прекалено късно. А е късно, защото се превръщаш в обсебен. Жалък наркоман, нетърпелив за следващата си доза, сякаш цялото му съществуване зависи от този човек. Но не е честно и нямаш право, защото човек не притежава никого. А честно ли е когато този човек е най-добрата ти приятелка? Поне аз я смятам за такава - за нея не гарантирам. Може и да ме сложи в топ 5 хаха.

Може би няма значение дали подобна любов е споделена. Може би въпросът тук е доколко... и дали изобщо би било достатъчно. Не съм сигурна кое би било по-болезнено. Но не съм и вярвала, че е възможно човек напълно да влезе под кожата ти, трайно да се настани в сърцето ти и да обземе ума ти до лудост. А може би човек сам осъзнава и позволява това. Може би има нужда.

Кой знае...

Ех, да можех да я изкарам от главата си.

[XtraBrite]

Доколкото разбрах си бисексуална ? Да защо да не може човек да влезе толкова на дълбоко под кожата ти опитай да излизаш повече с други хора избягвай компанията на това момиче махни я от контакти, както става ясно харесваш е но тя е наркоманка и не искаш да си с нея заради това ....... Доста пъти прочетох темата ти ии не знам точно какво искаш от нас но се надявам аз да съм те разбрал правилно и ти да си ме разбрала правилно.

[Auriss]

^ахахахахах

не мога просто

защо въобще влизам в тоя форум

ахахахахахаххахахххх

[AnarchyBoy]

[Black Cat]

Какво има?

Edit: Не е наркоманка, това беше сравнение...

[Adorable Sunshine]

Не знам защо трябва да се подчертава това дали е би, хетеро,хомо,пан.. и прочие. Това е проблем с който може да се сблъска всеки човек, независимо от сексуалната ориентация.
Била съм в подобно положение, според мен човек осъзнава какво се случва, осъзнава колко е зависим от този конкретен човек, но мисълта, че може да е без него го побърква. Съвсем съзнателно си съгласна да си просто "кученце" и това те прави щастлива (за определен период), след това остава само неудовлетворението. В тези ситуации обикновено ти анализираш доста добре обекта на своята обсесия. Значи разполагаш с достатъчно информация, която можеш да използваш в своя ползва, с добър подход можеш да я накараш и тя да изпитва такива чувства, но разбира се е адски сложно и изисква прекалено много време, да не говорим, че процента да се случи е изключително малък (но все пак е възможно). Аз лично не бих си губила времето, пък и то от самосебе си след време ще отшуми всичко, освен ако просто не ѝ обясниш как стоят нещата и не се разберете веднъж завинаги

[Black Cat]

Благодаря за структурирания отговор!

Наясно съм какво да правя, тоест как да я накарам да се влюби в мен, не е там работата. Каквото и да правя и колкото и да се старая, аз ще съм тази, обичаща повече Побърквам се сега, когато нямаме връзка... когато сме заедно, ще е дори по-зле. Ако е възможно, разбира се.

Нищо не съм очаквала от тази тема, не съм я пускала целево. Имах нужда да споделя. Не пожелавам на никого да се влюби до такава степен хаха игра на психиката... забавно е как един човек срива до основи целия ти свят и преобръща всичките ти представи.

Ще се надявам да срещна човек, когото ще обичам по-малко и с когото ще имам здравословна връзка. Макар и сега да не ми се вярва. Но кой знае - може и да се втурна и да го изживеем. И да угасне. Дано.

P.S. Никога не съм обсъждала сексуалната си ориентация. Не съм се влюбвала в мъж досега. За мен е най-нормалното нещо на света да говоря за женски обект хаха

[Adorable Sunshine]

Според мен пък човек има на какво да се научи от такъв тип влюбване и последваната връзка (ако има такава) макар и обречена на провал, все пак трябва да черпим опит от всичко. Защо казвам обречена на провал? - Защото прекарвайки време мислейки каква връзка бихте имали ти започваш да я идеализираш.
Успех ти пожелавам.
П.с. няма и нужда да я обсъждаш, все едно да накарам някой хетеро да ми се обяснява защо е хетеро

[Black Cat]

Благодаря!
По-нагоре си писала, че и ти си била в подобно положение - как приключи всичко и приключи ли изобщо? Може и на лично.

[Black Cat]

Всичко свърши. Продължавам напред. Сега си търся поуката.