Склонноста на хората да бъдем параноични.

[OverDrive]

Здравейте или по-точно добро утро,
пиша ви за една "любовна" история. Запознах се с едно момиче покрай наши общи интереси. Писахме си доста. Първоначално за този интерес, който ни събра. Бях в чужбина и нямаше никаква нужда да я каня да излизаме, но ми хареса. Първо как се държи, второ интересите й и разбира се външния й вид. Прибрах се, продължихме да си пишем в играта влязоха и телефоните. БАМ. Тук е времето да кажа, че тя е след връзка. По-точно от една скача в друга, този път с мен. Та, видяхме се - среднощно "барче", което всъщност си го отговорихме /имам предвид, че сме си говорили/, след няколко дни - кино. Разходки и още разговори. Чувства нямам. Не съм имал не знам дали ще имам. Но в момента в една връзка аз търся спокойствието и подредбата в личния ми живот. Стори ми се, че тя е човек като мен. Човек, който може да ме подкрепи без да пита, а просто с мълчанието си да знам, че е до мен. Такъв човек търся, ненатрапчив, неревнив. Но уви. Аз съм от добре сложено финансово семейство, но работя, ходя на фитнес, спортувам и се занимавам с диети и активния ми ден се получава около 16 часа. В края на този ден аз не винаги съм в настроение за излизане, дори за говорене. И от тук започнаха нашите проблеми. Тя постоянно си мисли, че има някакъв проблем и постоянно ме пита какъв е той. Като всеки човек и аз си имам проблеми, но в случая тя не може да го реши и не виждам смисъл да я натоварвам с тях. Опитах се да я обясня, че от моя гледна точка всичко е ОК и да ми каже тя как мисли, че съм се променил, за да се опитам да се коригирам, а великото обяснение е "няма да го повтарям 100 пъти" като нито веднъж не е било ясно формулирано. И така въпроса "какво има" продължава, а опитите ми да й обясня, че няма нищо сякаш стават все по-неуспешни. Това, което видях в нея беше спокойствието, а тя се опитва да го развали. Тук идва другата драма. Поради факта, че тя мина от връзка във връзка аз се чувствам един вид отговорен към нея. Ще бъда търпелив. Или поне ще се опитам да бъда такъв. Ще продължа да й обяснявам, че няма нищо, но тъй като скоро ще си оправя проблема, който имам в момента се надявам вече тя да се поуспокои. Надявам се с времето нещата да се поуталожат.

[sometimes_]

Явно момичето има нужда не да и казваш, че всичко е наред, а да го докажеш по някакъв начин. Отдели и малко повече време, за да се успокои. Накарай я да ти обясни за 101-ви път какво я притеснява, кажи и, че притесненията и са неоснователни. Прегръщай я повече.

[OverDrive]

Не, не, не. Ако реагирам прекалена на всяка нейна драма къде му дойде края? Ако не разбира от 100 пэти 100 и първият ще е края.

[sometimes_]

Явно просто не я караш да се чувства сигурна. Или я пренебрегваш. Ако искаш да си с момичето - постарай се малко. Ако ти е досадна и ти е писнало от драми - зарежи я.

[Black Cat]

На момичето му е скучно, разбирам я. Освен това очевидно е емоционалнa (също познато ) и се опитва да внесе драма във връзката ви. Няма нищо лошо, но явно ти не искаш. Не знам на колко години сте, но при положение, че 16 часа от денонощието си зает, защо искаш изобщо приятелка? Да й обръщаш внимание, когато само ти искаш ли? Според мен тази връзка е обречена на провал.

[different111]

Ами аз понеже съм същата като нея, т.е като усетя, че нещо не е наред или не е както е било преди питам директно и ако ми кажат, че няма нищо съответно очаквам да ми го покажат. Ако ти пука за нея направи всичко възможно да я задържиш, но ако не недей да и губиш времето и да я ''убиваш'' с безразличие.