Според вас по какъв начин влияе домашното насилие на децата?

[Deadlock]

защо bitch, бе bro ;D

[KumchoValcho]

ми лигавя се
ти момче или момиче си бтв, мислех, че си момиче

[Deadlock]

момиче съм си

[pifiella]

Като цяло всичко,което съм понесла ме е направило силен човек. От малка трябваше да застана и да отнесе аз шамарите,а не хората,които обичам.Спря да ме е страх от него,когато разбрах,че аз съм много по-силна, не на юмруци,а на други качества. Наложи ми се да порасна много бързо и да стана голям човек в малко тяло... Разклатило ми е бая психиката,но и е възпитало в мен някакви ценности. Принципно вярвам,че всичко,което човек преживява трябва да му се случи...
Като малка слагах емоционална бариера между мен и човека срещу мен...На едната ми ръка се броят хората,които знаят какво съм преживяла и в техните очи изглеждам силна и си казват"евалата",ама това е за пред тях... изобщо за пред непознатите.
Преди известно време разказах на един (непознат-тогава за мен) човек всичко,без да спестявам подробности и после бях като премазана с валяк. Изобщо не съм осъзнавала какво съм затваряла в себе си и защо съм си го причинявала, чувайки го от себе си се почувствах не жертва,а някак си човек,които е бил много нещастен в живота си. Боя съм го забравила отдавна,но това,че нито веднъж не съм чула "браво" от него и психологическият тормоз,който е много по-страшен,няма как да се забравят. Едно малко дете няма как да забрави,че трябва да си легне рано,за да заспи,че да не го бият....Тва е пълна пародия на живот,никога,ама никога няма да позволя да се случи на децата ми или на деца около мен.
В личен план във всеки виждах некъв ненормален,без значение какви са били-добри,свестни-винаги ми е било страх,че ще ми се случи нещо подобно,че ще трябва да понеса отново същото.Беше ме страх,че никога в тоя живот няма да мога да бъда слаба пред някой и че няма да има на кой да се доверя... Сега като има човек до мен на моменти се усешам как говоря за шамари и как ще го пребия,изобщо,изобщо не го мисля, просто това е като вроден навик и толкова се мъча да го изкореня. Като нещо се скараме и той викне,което се е случвало 1-2 пъти,аз ставам наплашена и после ми трябват 1 -2 часа да да се успокоя, а той да ми казва за пореден път,че няма да ме удари... Като наплашена сърничка съм на моменти... Преди няколко месеца се боричкахме нещо и аз тръгнах да падам върху едно бюро, а той да ме хване ме стисна силно и аз изпищях и му шибнах един.Защо ли?Защото независимо от това,че живея отделно и вече нямам особени допирни точки с миналото, то продължава да бъде част от мен... Затова, мили момчета,ако не искате да гледате деца или мислите,че не ставате за бащи -не създавайте деца, просто е!

[tori]

Преди няколко месеца се боричкахме нещо и аз тръгнах да падам върху едно бюро, а той да ме хване ме стисна силно и аз изпищях и му шибнах един.Защо ли?Защото независимо от това,че живея отделно и вече нямам особени допирни точки с миналото, то продължава да бъде част от мен...

Преди време развивах една такава тема за страха от близост. Нещата са малко по-разместени от твоя случай, но при желание от твоя страна, бих потърсила.

[yakuza_]

Зависи от детето, вкъщи повече от викане един на друг, не е имало, но мисля, че е нормално.

[pifiella]

Нищо не разбрах,днеска не ми е ден,какво да търсиш?

[tori]

Тема, развивана заради мой проблем. Относно страха от близост, който изпитвах от бившият си приятел.

[pifiella]

Не си прави труда, ще се оправим някак, нали сме живи!

[tori]

Нда, и аз преодолях проблема в някакъв аспект.