- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Според вас по какъв начин влияе домашното насилие на децата?
Според вас по какъв начин влияе домашното насилие на децата, т.е. тези които са свидетели на домашното насилие? По какъв начин влияе на психиката им и отношението им към другите пол в бъдеще? Питам от любопитство, защото аз съм го преживяла на собствения си гръб и някои сцени от поредния скандал между майка ми и бащи ми, които сега са разделени, никога няма да се изтрият от съзнанието ми. Като например как аз лежа до майка ми в леглото, тя се е завила през глава и баща ми като обезумял я рита в главата с всичка сила...
сто про ти променя психиката
предполагам че ставаш по-чувствителен и евентуално не си толкова социален
нямам идея, не съм психолог
така го чувствам че става просто
смис като цяло тва са мои празни доводи
Мен лично подобни сцени ме научиха как да НЕ се държа с жената до мен, още повече при наличието на деца.
Чак необщителен и несоциален едва ли, но със сигурност си имаш едно на ум и си по-предпазлив след тия сцени.
Неприятно е, за щастие аз не съм бил свидетел на никакво насилие. Но едва ли в конкретния случай майка ти си е стояла и си е гледала кротко телевизия, и баща ти е почнал без причина да я рита. 100% го е предизвикала, макар и да не одобрявам точно тоя метод за решаване на семейните проблеми. Виж за децата е друго - не играе ли шамарената фабрика, растат без страх и уважение към нищо.
Влияе перфектно. свикваш с кютека и един ден си новия Кубрат Пулев. тогава си благодарен на баща си за якия лабул и с умиление си спомняш яките бащини шутове и шамари, които са те направили не чоек а стомана,
http://iconomicabg.blogspot.com
Ако имаш желание и интерес ми пиши ЛС да разменим контакти, мога да ти предложа няколко техники за работа с негативни спомени, с които да излекуваш тези травми. И да помогнеш на майка си, ако има желание.
Може да работим и по Скайп ако не можеш сам/а.
Последно редактирано от KumchoValcho : 08-27-2014 на 07:03
Абе мисля, че има голяма значение в каква възраст са децата. Аз не съм била свидетел на такива побоища в семейството ми, но пък е достатъчно скандалите и обидите. Бях малка и някакси съм го изтласкала от себе си това. Сестра ми тогава е била по - голяма и може би при нея е било различно. На мен не ми е повлияло на психиката или на общуването. Не казвам, че не го помня, но пък смятам, че във всяко семейство ги има тези скандали. И ВСЕ ПАК винаги може да се избегнат. Отдавна не вярвам в щастливото семейство, където всичко е цветя и рози, хармония и любов. Няма такива филми. Дори и най - богатите семейства с възможности са нещастни. Дори те най - вече.
"Щастливите хора сигурно не са тези, които имат всичко и най-хубавото, а тези, които извличат най-хубавото от това, което имат. Животът не е въпрос как да преживееш бурята, а как да танцуваш в дъжда!"
Много е дълго/сложно. Може да потърсиш в гугъл за "техника за емоционална свобода", въпреки че аз лично не съм доволен от нея и не я ползвам, но някои хора постигат страхотни резултат. Има много по-добри методики, но ТЕС е най-достъпна и лесна.
Цялата система на Healing Codes е страхотна и ми е любима, въпреки че струва няколко стотин долара. Но аз си я свалих безплатно от пиратски сайт
Като цяло най-добри ефекти се постигат като се чистят/неутрализират/обръщат конкретни негативни спомени, тъй като всеки психологически проблем е породен от спомен. Но аз обичам да работя с генерални проблеми и ефекта е по-бавен, но просто така обичам да работя.
Обучен съм и в някои методи, които изискват около 2 часа приложение, и могат да чистят няколко спомена наведнъж, отделно да се работи с генерални проблеми. Но е много трудно да си ги прилагам сам и мисля като се преместя в София да започна да консултирам хора.
Последно редактирано от KumchoValcho : 08-27-2014 на 11:28
Много mumbo-jumbo звучат тези работи. Четох преди години една тънка книжка на български за ТЕС и не ми допадна. Имаше тогава и форум, в който ми приличаха на поставени лица. :Д The healing code e пак с потупване + афирмации, така ли?
А какво стана с холотропното дишане?
Интересуваш ли се какво казва google scholar за тези техники?
Да, определено звучат така, затова избягвам да ги коментирам толкова свободно и мисля, че всеки сам избира какво да прави. The Healing Codes са още по-шантави и отнесени, защото не се потупваш, а само държиш ръцете на определени позиции, а отделно има и друга, дихателна техника, към тази методология, която е най-доброто нещо, на което съм попадал и я ползвам със страхотни резултати.
В крайна сметка аз не знам как действат тези неща (чел съм обяснения, но никой не може черно на бяло да ми посочи защо и как действат, дори при хора, които не вярват в техниките. Т.е. отричам и плацебо ефекта)
Холотропното дишане ми омръзна. Не е за мен, не ми харесва, че не можеш да селектираш върху коя сфера от живота си искаш да 'чистиш'.
Във форума не са поставени лицата, познавам голяма част от тях, въпреки че не пиша вътре. Но може да изглежда натрапчиво, със сигурност.![]()
Влияе, при това на всеки по различен начин. Много зависи от това какъв човек си. Обикновено оставя някакви спомени и не го правиш на хората около себе си. Понякога пък, ако това всичкото насилие е започнало в много ранна детска възраст, е възможно да постъпиш/постъпваш точно като въпросния насилник.
Ако си тъпигьоз като мен обаче, се ебаваш с тези спомени, за да прикриеш поне малко какво чувстваш и такива работи. Все пак баща ми ме е учил да чупя носове, нали? Хах.
Последно редактирано от tori : 08-27-2014 на 11:55
темата ме засяга лично, но не мисля, че тук е мястото, на което можем да развием каквато и да е смислена дискусия.
ако решиш, пиши ми на лично мейл/скайп; събирам материали за документална пиеса, която се занимава именно с родителството и формите на насилие, които оставят, за съжаление, трайни отпечатъци в (под)съзнанието на подрастващите...
................................
целта ми е да достигна до универсалното чрез личното.
иначе, към момента мога да говоря единствено за себе си.
повлияло ми е до толкова, че не обичам да ме докосват много-много. винаги се съмнявам в добрите намерения на някого и, малко или много, очаквам рано или късно да ме нарани (не физически). другите неща са по-скоро вътрешни и нямат кой знае какви проявления, но ако искаш да ги назова, част от тях са - дълбока неувереност, алиенация, циклични периоди на депресия, достигане на някаква извратена форма на самодостатъчност, постоянно задълбаване в емоционалните рани - общо взето, по-голямата част от сериозното ми творчество се занимава с темите за насилието, болката, абдикиралото родителство, неизживяното детство, напускането, бягствата, етц. та да, спирам дотук, ако решиш, ми пиши))