Здравейте! Аз съм момиче на 19. Имам психични проблеми от много дълго време насам. Проблемът е, че в последно време наистина се чувствам зле. Не мога повече да издържа така. Постоянно си представям някакви лоши неща, които изглеждат наистина реалистично. Това ме кара да се страхувам и да се тревожа непрекъснато. Незнам как точно да го обясня, но съм разсеяна до такава голяма степен, че не мога да върша нормални неща без да се напрягам. Например когато тръгна да чета книга която сама съм решила да си купя още на втората страница се усещам как мислите ми ме отнасят на съвсем различно място и просто гледам редовете без да осмислям нищо. Предстои ми да съм студентка за първа година и наистина незнам какво ще правя и как ще се справям. Макар че остава още цял месец до първия ми ден там вече усещам как мозъкът ми си втълпява най-различни неща. Всички ми повтарят,че съм щяла да срещна нови хора но ако трябва да бъда напълно откровена това ме ужасява. Писна ми да се преструвам че всичко е наред и като остана сама да плача и да се ядосвам , че и оправдания да си измислям като ме попитат за какво съм си била мислела толкова. Нашите постоянно ми се карат, че съм била мързелива и повярвайте ми на всяка крачка ми правят забележка за всевъзможни неща. Посещавам психиатър да (от няколко години), а също така пия и хапчета. Не знам защо, но така и неможах да и обясня всичко. Когато се оплача винаги става така че вместо по половин хапче тя ми казва да вземам цяло. (да , просто прекрасно, никаква разлика няма).... Според вас какво трябва да направя? Мислела съм си да кажа на нашите да ме заведат при някой друг психиатър, но те едва ли ще се съгласят , най-много пак да има крясъци. На никой не пожелавам да му се случва такова нещо. Психичните болести не могат да се установяват с просто око и освен това не минават бързо като настинка.