Здравейте. Не знам до колко някой би се заинтересувал да прочете това, но искам да споделя!
Тази година завърших средното си образование в добро училище.. взех си всички изпити с 6.. матурите с отличен.. имам отлична диплома. Винаги съм се борила да бъда най-добра във всичко. Профила ми в училище беше биология с английски и химия. Влязох в това училище с идеята да ставам лекар. Същата година се запознах с едно момче и сега сме заедно вече 5 години. И какво стана- отказах се от идеята да ставам лекар (тъй като няма задочно, а исках да остана при него) и реших да следвам друго! Да, обаче не искам да съм в този глупав университет, в който записах! Бих искала да уча това, което записах, но в най-престижното място, където има тази специалност (АМВР, но уви няма задочно). Между чука и наковалнята съм. Всеки ден се самосъжалявам, отблъсквам и човека до себе си. Ще отида и ще правя нещо без желание!
Имам огрооомно самочувствие, винаги съм гледала да бъда над другите.. и сега, когато всички от моя клас отиват да учат редовно ( и постоянно ми се повтаря, че задочното образование не е образование), се чувствам като пълна отрепка, като нищожество. Сякаш само аз няма да успея! Само аз ще остана в този глупав град и ще работя в някой магазин, в който ще идват бившите ми съученици и ще питат- "какво стана, не учиш ли". Гордостта ми е голяма и това е проблем.
От друга страна проблема е, че това момче не иска и да чуе за заминаване с мен. Той иска да остане тук, да се преместя у тях и да сме заедно. Той е много сериозен и мен обича, но започвам малко по малко да се съмнявам в любовта му. Той ми казва, че ще бъде винаги с мен(разбира се само бъдещето ще покаже), но аз все си представям как ставам на 40 със скапана работа и той ми съобщава "не те обичам вече, намерих си друга".Усещам че няма да преодолея това си самочувствие, няма да преодолея, че не съм в елитен университет и ще започна да намразвам човека да себе си. В същото време не искам да го оставям, но това ме съсипва. Ден след ден се самосъжалявам. Вече съм едно нищо! Не съм първа, не съм амбицирана.
Не чакам някой да ми решава житейските проблеми или да ме поучава. Не искам и обиди, много моля! Всеки може да изпадне в такава ситуация.
Искам само да ми отговорите на въпроса: Възможна ли е според вас любовта, когато двама души са прекалено различни?