Искам да споделя

[evilgirl95]

Здравейте. Не знам до колко някой би се заинтересувал да прочете това, но искам да споделя!
Тази година завърших средното си образование в добро училище.. взех си всички изпити с 6.. матурите с отличен.. имам отлична диплома. Винаги съм се борила да бъда най-добра във всичко. Профила ми в училище беше биология с английски и химия. Влязох в това училище с идеята да ставам лекар. Същата година се запознах с едно момче и сега сме заедно вече 5 години. И какво стана- отказах се от идеята да ставам лекар (тъй като няма задочно, а исках да остана при него) и реших да следвам друго! Да, обаче не искам да съм в този глупав университет, в който записах! Бих искала да уча това, което записах, но в най-престижното място, където има тази специалност (АМВР, но уви няма задочно). Между чука и наковалнята съм. Всеки ден се самосъжалявам, отблъсквам и човека до себе си. Ще отида и ще правя нещо без желание!
Имам огрооомно самочувствие, винаги съм гледала да бъда над другите.. и сега, когато всички от моя клас отиват да учат редовно ( и постоянно ми се повтаря, че задочното образование не е образование), се чувствам като пълна отрепка, като нищожество. Сякаш само аз няма да успея! Само аз ще остана в този глупав град и ще работя в някой магазин, в който ще идват бившите ми съученици и ще питат- "какво стана, не учиш ли". Гордостта ми е голяма и това е проблем.
От друга страна проблема е, че това момче не иска и да чуе за заминаване с мен. Той иска да остане тук, да се преместя у тях и да сме заедно. Той е много сериозен и мен обича, но започвам малко по малко да се съмнявам в любовта му. Той ми казва, че ще бъде винаги с мен(разбира се само бъдещето ще покаже), но аз все си представям как ставам на 40 със скапана работа и той ми съобщава "не те обичам вече, намерих си друга".Усещам че няма да преодолея това си самочувствие, няма да преодолея, че не съм в елитен университет и ще започна да намразвам човека да себе си. В същото време не искам да го оставям, но това ме съсипва. Ден след ден се самосъжалявам. Вече съм едно нищо! Не съм първа, не съм амбицирана.
Не чакам някой да ми решава житейските проблеми или да ме поучава. Не искам и обиди, много моля! Всеки може да изпадне в такава ситуация.
Искам само да ми отговорите на въпроса: Възможна ли е според вас любовта, когато двама души са прекалено различни?

[granger]

Замисли се как ще си по-щастлива?! Дали ,ако останеш и угодиш на него, или ако го оставиш и продължиш към мечтите си?
Понякога трябва да си малко егоист. Никога,ама никога не оставяй решения, от които зависи бъдещето в ръцете на другиго!

[Cornix]

Възможна е, ама тая вашата може и да не оцелее.. Освен това бих ти казал че щом той не е готов да се ''жертва'' (да замине с теб в др град за да учиш) тогава защо ти трябва да се жертваш за него а? Помисли малко за бъдещето си и не се излагай с тва задочно, плана ти е бил супер редовно в престижен с медицина - идеалка, що се отказваш от мечтите си заради момче? Разбирам че сте били 5 години заедно ама не може целият живот да си жертваш за него, не мислиш ли? Ако любовта ви е чак толкова силна и непоклатима може и в различни градове и готово.. Освен това какъв му е на него проблема да замине с теб в някой друг град?

[evilgirl95]

Ами всъщност единствения отговор, който получих беше " Не мога да живея така по квартири!". Той тук си има къща, която родителите му са оставили специално за него и все ми разправя как не е нужно да се ходи в друг град, че редовното е за хора на които им се живее, а не им се учи, че не иска да си губи времето, а да си създадем семейство (под семейство не разбирайте деца).

[Cornix]

Ами всъщност единствения отговор, който получих беше " Не мога да живея така по квартири!". Той тук си има къща, която родителите му са оставили специално за него и все ми разправя как не е нужно да се ходи в друг град, че редовното е за хора на които им се живее, а не им се учи, че не иска да си губи времето, а да си създадем семейство (под семейство не разбирайте деца).

Бе извинявай за израза ма това се Ебахти Жалките Извинения... по квартири не можел да живее.. пълни глупости са това... това че е свикнал само в къща хубаво.. да се адаптира бе. За какво му пука повече.. за това че не може да живее ли уж или за тебе и образованието ти и бъдещето ти? А това че редовното било за тия на които не им се учи е това вече е пълна ама пълна простотия... моля ти се запиши си редовно както си го искаш и си знаеш че си е най-добре вместо да клякаш пред глупави и неосмислени извинения...

[tori]

Огледай си чифт топки и го зарежи. Такъв човек не ти трябва. Щом толко му се живее в къща, да продаде тази и да купи някаква във другия град. Бахти смешника. Не си изпускай бъдещето заради егоист.

[granger]

Никога,ама никога не оставяй решения, от които зависи бъдещето в ръцете на другиго!

[evilgirl95]

Благодаря ви за съветите. Макар и да си мислех, че не ги искам, наистина имах нужда от тях! Стотици пъти съм се молила и съм питала защо! Виждам как хора около мен с едногодишни връзки тръгват с приятелките си, а моят приятел след 5 години не желае и да ме изслуша!

[girlwithblueeyes]

Мацка стягай се и си взимай живота в ръце .Ти и бъдещето ти трябва да ще на първо място за теб .Дори да го обичаш се замисли дали е пълноценно за теб като човек да си с подобно същество .

[Cornix]

Благодаря ви за съветите. Макар и да си мислех, че не ги искам, наистина имах нужда от тях! Стотици пъти съм се молила и съм питала защо! Виждам как хора около мен с едногодишни връзки тръгват с приятелките си, а моят приятел след 5 години не желае и да ме изслуша!

Най-важното е че ако той толкова те обичаше колкото твърди - нямаше да има и грам проблем да замине със теб заради бъдещето ти, това неговото е чист егоизъм и глупост... помисли малко и над връзката си, не че се опитвам да ви разделя обаче наистина ли искаш такъв човек до себе си - вместо да те подкрепя и да търси решения да ти приказва глупости и да те ''мачка''? Помисли малко над това..

[JullieeK]

От личен опит ти казвам, че е мн голяма грешка да жертваш бъдещето си за друг.Аз бях на косъм да се откажа от медицината, за да съм с бившия в германия.Добре че ми наляха акъл, защото не мислих трезво.Само мога да ти кажа, че ако ти не си щастлива със себе си, това което си и постиженията ти, няма как да очакваш друг да те прави щастлива.Определи си приоритети и бъди егоист понякага, на първо място в твоя живот си ти самата.

[evilgirl95]

Сега направи нещо по-ужасно! Непростимо. Вчера в момент на слабост ми каза, че е готов да дойде с мен. Днес като го притиснах ми каза, че това няма да стане. Не мога да повярвам какво ми причини. И аз глупавата го молих на колене едва ли не. А той какво, при първата трудност за 5 години и ми каза, че не иска да ме вижда. Не мога да повярвам, че това ми се случва. Изпитвам ужасна болка и колкото и странно да звучи изпитвам и физическа болка. Нещо се къса вътре в мен не мога да дишам.

[bj76]

Ужасно е това което изпитваш и до някъде те разбирам. Аз съм от София и имам приятел от две години, тази година завърши и записа да учи в Пловдив (тъй като там най близо има неговата специалност). Аз ще завърша следващата но ще остана да уча тук и аз медицина. Та по въпроса. Той страшно много ме обича и през тази година докато беше 12 клас много пъти искаше да се откаже да учи защото ще бъде далеч от мен, но аз го убеждавах че трябва да отиде защото няма заради мен да си проваля бъдещето. Та приеха го редовно и се разбрахме че ще си идва всеки петък ще се виждаме и всичко ще бъде наред. И дори не иска да помисри за работа там защото няма да се виждаме още по дълго. Той няма търпение да мине тази година за да може да се прехвърли задочно и да сме заедно. Но аз просто му обясних че го обчам и че това няма да ни попречи да бъдем заедно и ще се справим.

Така че горе главата, стягай се и заминавай да учиш а не заради някой ( с който може утре вече да не сте заедно) да си проваляш бъдещето. Пък ако наистина те обича ще дойде, ако не ма*ната му ще се намери някой по добър!!!

[girlwithblueeyes]

Сега направи нещо по-ужасно! Непростимо. Вчера в момент на слабост ми каза, че е готов да дойде с мен. Днес като го притиснах ми каза, че това няма да стане. Не мога да повярвам какво ми причини. И аз глупавата го молих на колене едва ли не. А той какво, при първата трудност за 5 години и ми каза, че не иска да ме вижда. Не мога да повярвам, че това ми се случва. Изпитвам ужасна болка и колкото и странно да звучи изпитвам и физическа болка. Нещо се къса вътре в мен не мога да дишам.

Приятелят ти е смотан . Взимай си живота в ръце и го зарязвай само главоболия ще ти създава за напред.

[evilgirl95]

Днес мисля по-трезво. Вече не се измъчвам чак толкова, колкото вчера. Радвам се, че има такива сайтове за да мога поне да си изпиша болката. Не искам да говоря с никого от обкръжението си. Не искам да говоря и с мама, за да не знае през какво минавам. Не знам дали някой чете това, но поне ще си излея мъката като го напиша.
Жалко е, че работата вече дори не опира до образованието. Ок, пропуснах 1 година, не е края на света. Ще пробвам този университет, в който записах. И без това си дадох парите. Нещата вече са много по-дълбоки. Вече не е само това, че не иска да дойде с мен, вече разбрах що за стока е. Няма връщане назад, думите са изречени. Спира ме да направя това, за което мечтая. Кой прави това? Искам поне да знам, че му пука за мен. Сякаш всичко свърши. Не му пука. Не търси решение.
Той учи задочно (не съм го спирала да учи, така искаше). Ако той искаше да става лекар, а аз исках да съм задочно веднага бих тръгнала с него. Бих оставила всичко и бих избягала на края на света. Ако нямаше пукната стотинка и живееше по квартири бих живяла с него на квартира. Ако нямаше пари за квартира, бих живяла с него в мазе. И пак бих била щастлива. А на него какво, не му се живее по квартири?
Вчера ми излезе с номера, че може да го оставя. Попитах го същото- какво ако си пропилея бъдещето, а ти ме оставиш накрая. Кой може да каже какво ни готви бъдещето? Прав е да го мисли, не мога да го карам насила. В случая и аз съм малко егоист, че го искам с мен. Но просто усещах вътре в сърцето си, че ако дойде с мене, няма да го оставя никога. Затова и го молих.
Нарани ме, че не го обмисли. Нарани ме, че когато сърцето ми се късаше, ми каза "Не искам да те виждам". Нарани ме, че не можех да си поема дъх от рев, а той каза, че трябвало да става рано, за да пътува, а аз щяла съм да спя утре. Да, наспах се, няма що. Нарани ме като ми каза, че това се случвало в една връзка когато жената командвала, а трябвало да командвам мъжа. За 5 години никога не е казвал подобно нещо. Винаги сме били равни, не знам дори наистина ли го мислеше. Надявам се, че не.
Сърцето ми е покрито с рани. Защо трябваше да ми казва това, защо ми даде лъч надежда? Това означава, да си играеш с чувствата на някого. Няма ли сърце, че да ми го причини.
Днес си купих една книга и ми дадоха късметче, а на късметчето пишеше:
"Защо любовта да е грях, след като не наранява никого?" - Даниела Сасердоти. Имам чувството, че съдбата си прави лоша шега с мен, не знам да се смея или да плача.

[evilgirl95]

Защо хората ги е страх от съдбата? Защо мен ме е страх да остана сама? Защо изпитвам перверзното желание да страдам, да съм с човек, който ще ми донесе само болка? Защо ние, хората, вървим все по грешния път? Защо се моля на човек, на който не му пука за мен? Най-важния въпрос от всички е- защо обичам толкова силно човек, който не е за мен. Дали всичко минава с времето? Дали първата целувка, първият ми път ще се изтрият от съзнанието ми? Защо трябваше да преживявам всичко важно с него? Питам се и нямам отговор. Мисля си, че няма никой по подходящ за мен от самия него. После си мисля, че няма никой който да е по-неподходящ от самия него, по-безцеремонен и егоистичен. Страх ме е от самата себе си. Страх ме е да не остана с човек, който ще ми донеса страдание. Странното е, че го осъзнавам и засега не правя нищо. Моля се на някакъв знак от съдбата, че не бива да съм с него. Изпитвам желанието да ми причини нещо ужасно, като изневяра например, за да го оставя. Но няма да го направи! Може би съм луда. Само аз си се разкъсвам така на този свят?

[marilyn]

Завършването на гимназията понякога е голяма стъпка, защото човек започва да пораства. Най-често се отделя от мама и татко, отива в друг град, където осъзнава някои неща, събира се с нови хора, намира си нова среда. Другото много важно нещо е, че осъзнава как ученическите любови вече са вехти.

Ако искаш да учиш медицина и това ти е мечтата, направи го. Не се отказвай, защото ще съжаляваш след време. Когато стане въпрос за сериозни неща като преместване в нов град, пари, квартири, просто сядате и говорите. Явно той не иска, а не, че няма възможност да дойде да живее с теб в друг град.

Всички знаем, че Медицина хич не се учи лесно, ще си постоянно в университета, ще учиш много, ще имаш около себе си доста много нови хора. Вероятно там ще срещнеш любовта. Ако си постоянно с новите ти колеги (лекции, излизания), той ще прояви ли разбиране, ще ревнува ли?

Помисли си хубаво и прочети какво ти е написала с почернен шрифт granger.

[teenproblem22]

Това за задочното и Редовното обучение си е пълна тъпотия и аз преди си мислех ех ако не съм редовно нищо няма да разбера от студентския живот, няма да мога да си намеря лекции и т.н.. само губене на време е това редовно ам и аз се хванах на хорото, квартири, транспорт, ядене, семестри... за това записвай се задочно 1 месец ходи учи,през другото време си работи или квото искаш прави...
Защо изобщо го водят Редовно като никой аджеба на лекции и на упражнения не отива? случвало ми се е и то доста често.. от 240 човека курс на лекция( и то сериозна "ПРАВО") да сме Аз, Доцента, две приятелчета и едно момиче..

[dannyyordanova]

виждам,че темата е отдавна и случайно попаднах на нея... Намирам се в абсолютно същото положение като теб с една малка разлика моят е в Германия уж бил заминал за малко докато завърша 12 клас и щял да замине с мен в последствие се отказа и това се повтаряше до последно казва ми че идва а после се отказва и накрая се отказа. Но както и да е исках да те питам как се развиха нещата при теб как постъпи и какви са последствията