Искам да споделя

[evilgirl95]

Днес мисля по-трезво. Вече не се измъчвам чак толкова, колкото вчера. Радвам се, че има такива сайтове за да мога поне да си изпиша болката. Не искам да говоря с никого от обкръжението си. Не искам да говоря и с мама, за да не знае през какво минавам. Не знам дали някой чете това, но поне ще си излея мъката като го напиша.
Жалко е, че работата вече дори не опира до образованието. Ок, пропуснах 1 година, не е края на света. Ще пробвам този университет, в който записах. И без това си дадох парите. Нещата вече са много по-дълбоки. Вече не е само това, че не иска да дойде с мен, вече разбрах що за стока е. Няма връщане назад, думите са изречени. Спира ме да направя това, за което мечтая. Кой прави това? Искам поне да знам, че му пука за мен. Сякаш всичко свърши. Не му пука. Не търси решение.
Той учи задочно (не съм го спирала да учи, така искаше). Ако той искаше да става лекар, а аз исках да съм задочно веднага бих тръгнала с него. Бих оставила всичко и бих избягала на края на света. Ако нямаше пукната стотинка и живееше по квартири бих живяла с него на квартира. Ако нямаше пари за квартира, бих живяла с него в мазе. И пак бих била щастлива. А на него какво, не му се живее по квартири?
Вчера ми излезе с номера, че може да го оставя. Попитах го същото- какво ако си пропилея бъдещето, а ти ме оставиш накрая. Кой може да каже какво ни готви бъдещето? Прав е да го мисли, не мога да го карам насила. В случая и аз съм малко егоист, че го искам с мен. Но просто усещах вътре в сърцето си, че ако дойде с мене, няма да го оставя никога. Затова и го молих.
Нарани ме, че не го обмисли. Нарани ме, че когато сърцето ми се късаше, ми каза "Не искам да те виждам". Нарани ме, че не можех да си поема дъх от рев, а той каза, че трябвало да става рано, за да пътува, а аз щяла съм да спя утре. Да, наспах се, няма що. Нарани ме като ми каза, че това се случвало в една връзка когато жената командвала, а трябвало да командвам мъжа. За 5 години никога не е казвал подобно нещо. Винаги сме били равни, не знам дори наистина ли го мислеше. Надявам се, че не.
Сърцето ми е покрито с рани. Защо трябваше да ми казва това, защо ми даде лъч надежда? Това означава, да си играеш с чувствата на някого. Няма ли сърце, че да ми го причини.
Днес си купих една книга и ми дадоха късметче, а на късметчето пишеше:
"Защо любовта да е грях, след като не наранява никого?" - Даниела Сасердоти. Имам чувството, че съдбата си прави лоша шега с мен, не знам да се смея или да плача.