- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Интересно ми стана...
всеки има своя моментна представа за перфектната половинка, която е и определението му за сродна душа. не е задължително тя да е илюзия, има всякакви хора и все ще се намери кой да се впише в критериите ви, че дори и да ви хареса
проблемът е в това, че нищо не е вечно. хората търпят промени непрекъснато и да вярвате, че вие, човекът до вас и чувствата ви ще останат същите завинаги, е доста наивно
Емили Дикинсън е останала девствена до смъртта си.
Андерсен...
мозъкът ми спи, но със сигурност не са единствените;
а от творчеството им можеш да познаеш, че са били прекрасни/красиви хора.
//не знам защо го пиша това тук, но ми се струва по темата;
Точният човек не е един; има достатъчно точни, само че е изключено да ги срещнеш всичките (и няма защо да се случва). За мен връзката започва там, където се завихря двустранната емоция. Ако трябва да се отклонявам - различните връзки може да имат различни начала, т.е невинаги се тръгва от емоцията в смисъла, който влагам конкретно тук. Развитията все пак не са безкрайно количество.
Тори спомена за 'късмета да привличаш само хора, с които си отиваш'. Аз не го наричам късмет, ами точна настройка, маниер, ритъм на живот, ако щете. Чаплин е казал, че всичко, което те заобикаля, те приканва да растеш. Идеята ми е, че в случай че това ти е двигател, просто няма как да се отклониш прекалено много от своето правилно. Постът до тук може да звучи като изваден от псевдочудодейна книга, обещаваща блаблабла, но наистина тая мисъл, колкото и модифицирана да е и колкото и различни форми да са й придавали, си остава стабилна, вярна при всякакви обстоятелства.
И още нещо, понеже някой спомена допълването - не виждам как то изобщо може да има участие в коя да е връзка на наистина различни хора. Идеален (и постижим!) вариант е да градиш нещо с човек, с когото компромисите не се усещат като едва ли не самопренебрегване.
Да се върнем на историята с влаковете - качваш се на тоя, който води където искаш; окаже ли се, че ще има неочаквано пре(?)качване, мислиш по въпроса и евентуално сменяш моментната дестинация. И да я смениш обаче, не би трябвало само заради новия курс да решиш, че n на брой месеци/години си си губил времето.
![]()
Последно редактирано от paradosou : 08-28-2014 на 00:24
Последно редактирано от Blab : 08-27-2014 на 23:34 Причина: граница, правя се на лелка
за всеки си има, щото не винаги е ясно накъде отиват, нито докъде ше стигнат
някои се запалват от нищото
други се блъскат в небостъргачи
(к, де, тва беха самолети, ама можеше и да са влакове)
не ги;
"Forever – is composed of Nows" by Emily Dickinson
Forever – is composed of Nows –
‘Tis not a different time –
Except for Infiniteness –
And Latitude of Home –
From this – experienced Here –
Remove the Dates – to These –
Let Months dissolve in further Months –
And Years – exhale in Years –
Without Debate – or Pause –
Or Celebrated Days –
No different Our Years would be
From Anno Dominies –
//пускам този флууд и си лягам:Д
Много малко са случайте когато хората се качват и слизат заедно от влака. Поне според мен е по-важно какво си научил и получил от самото пътуване, а не докъде ще стигнеш и дали ще е със същият човек.
Никога не се предавай!!!
Съвсем ще обърна курса на темата, но аз пък не вярвам в съдбата и че всичко ти е преначертано. Разбира се, че има неща, които не зависят от теб и не можеш да промениш, но нито съдба, нито нищо не може да те накара да реагираш по начина, по който реагираш в даден момент. А от начина, по който приемаш нещата, зависи и в каква посока вървиш. Не винаги имаш пръст в нещата, които ти се случват, но от възприятието им зависи всичко. Следователно съм съгласна, че винаги трябва да се извлича позитивното.![]()
И аз така за сериозните връзки. Напоследък около мен все се разделят двойки, който са били заедно много време и като ги погледнеш отстрани всичко им е било перфектно (уж). Да, случва се и може накрая любов да няма, но е недопустимо да не ти е останало даже капка уважение към човека, с когото си бил толкова много време. За да се включим в схемите с БДЖ-то, за да не избягвам прекалено, ще се повторя като кажа, че пътуванията ни с влака може да са многократни, като от всяка спирка да си извличваме изводи и за нас, и за човека до нас, и за любовта. А понякога да се върнеш на първата спирка не е лошо, даже необходимо.
Защо имало ергени и стари моми? Ами как бе? Това е като да попиташ защо има войни по света. Причини много. На всеки се дава шанс, въпросът е, че ти може да си като кон с капаци и да не видиш, че изпускаш влака понякога и има да си чакаш, чакаш...