Интересно ми стана...

[paradosou]

Точният човек не е един; има достатъчно точни, само че е изключено да ги срещнеш всичките (и няма защо да се случва). За мен връзката започва там, където се завихря двустранната емоция. Ако трябва да се отклонявам - различните връзки може да имат различни начала, т.е невинаги се тръгва от емоцията в смисъла, който влагам конкретно тук. Развитията все пак не са безкрайно количество.
Тори спомена за 'късмета да привличаш само хора, с които си отиваш'. Аз не го наричам късмет, ами точна настройка, маниер, ритъм на живот, ако щете. Чаплин е казал, че всичко, което те заобикаля, те приканва да растеш. Идеята ми е, че в случай че това ти е двигател, просто няма как да се отклониш прекалено много от своето правилно. Постът до тук може да звучи като изваден от псевдочудодейна книга, обещаваща блаблабла , но наистина тая мисъл, колкото и модифицирана да е и колкото и различни форми да са й придавали, си остава стабилна, вярна при всякакви обстоятелства.
И още нещо, понеже някой спомена допълването - не виждам как то изобщо може да има участие в коя да е връзка на наистина различни хора. Идеален (и постижим!) вариант е да градиш нещо с човек, с когото компромисите не се усещат като едва ли не самопренебрегване.
Да се върнем на историята с влаковете - качваш се на тоя, който води където искаш; окаже ли се, че ще има неочаквано пре(?)качване, мислиш по въпроса и евентуално сменяш моментната дестинация. И да я смениш обаче, не би трябвало само заради новия курс да решиш, че n на брой месеци/години си си губил времето.