Психология в СУ- прием

[jghgh]

Дали пък доста не влизат в тази специалност просто защото е най-желана, както беше с правото и икономиката ?

Не, на народа му се учи психология, главно поради погрешните представи, които имат хората за специалността. Много често очакванията им остават излъгани, или постепенно желанията се променят в хода на следване ("вече не ми се учи тов" - но това се случва и с др. специалности). Перспективите за работа, тясно свързани със специалността (ХР, психолог, терапевт) не са особено много или добре платени, но говорим за тези, ТЯСНО свързани със специалността или по-точно със стереотипа за нея.


Иначе NomNom спомена поне няколко полета, в които психологията може да е полезна, даже много полезна. На практика всичко е психология. Който я владее (а още по-добре и на академично ниво), има много козове в живота, и на практика в почти всяка сфера, в която ще се работи с хора.
Ако си посредствен, каквото и да завършиш, си оставаш посредствен и без перспективи в живота. Нали... И под посредствен имам предвид да не ти сече бързо пипето, да не можеш да правиш бързо връзки и аналогии, да не си оригинален..


НБУ е изключително добър избор конкретно за психология, подхождат много научно към нещата и те учат още в началото на основни принципи в науката, на логическо мислене, на статистика, и ако си внимаваш в уроците, шансът да израстеш като индивид и да не се връзваш на глупости и "шарлатански" истории като например лайф коуч, алтернативна медицина, измислени статистики и какво ли още не, е доста голям.
И базата не е за подценяване, с най-богатата библиотека евър, + subsciption за научни бюлетини, онлайн и в книжен формат, вкл. база данни на Кеймбридж, абе да изброявам ли... Грам не съжалявам, че съм в НБУ, а не в СУ, въпреки че НБУ има недостатъци, но те не са предмет на тази тема...


paradosu, успешният терпевт има много повече от 5 пациента на ден. В София добрите си изкарват не малко пари, ама пак казвам... това не са посредствени хора и доста са инвестирали в себе си (обучения, тренинги в чужбина и т.н. - все пак психотерапията, конкретно, е сравнително нова в България)


Аз защо съм писала психология би било предмет на някакъв мемоар, но имах други очаквания определено. Те не се оправдаха, но за добро, даже се радвам, че така стана.
Не мисля, че бих продължила с психологията, но причината не се корени в перспективите за работа (такива има), а по-скоро са лично мои, които засега не бих искала да обсъждам открито.