Отговор в тема
След мача и яростните ми думи по адрес на некадърния съдия, реших да си излея душата в поредната тема. Надявам се да е и последната a.k.a. да си я поддържам достатъчно добре, че да не отиде назад в страниците.
Та така...След 2 дни заминавам за Париж, което значи, че повече няма да видя никого от тях с изключение на трима-четирима /за моя огромна радост, тези трима-четирима са ми най-скъпи/, а въобще не съм готова за това. Знам, че вероятно го казвам за милионен път и очевадно не променям нищо с казването, просто имам нужда да ги виждам още и още, и още. Всичко щеше да е нормално, ако не се беше постарал да ме убеди, че ще бъде тук. Или поне ако не беше се отказал в последния момент. Днес трябваше да се видим за последно и после чак на летището, но на него му излезе работа. Която, между другото, можеше да се отложи за утре. Но на кого му пука, че се видяхме последно преди 3 дена и ще се видим след 2? Поне да показваше, че му пука, ако не друго. Прекалено много ми се насъбра, а с това неговото безразличие ме съсипва. Вчера го помолих единствено да ми обещае, че ще е до мен дори и да не успее се измъкне от работата /макар че шансът е минимален/ и отговорът му беше "Ще видим". ЩЕ ВИДИМ. Ядосах му се много, но реших да не го показвам. И той си има неговите проблеми, знам, че и на него му е ужасно трудно. Всъщност и умората си казва думата, вероятно това е най-важният фактор. Въпреки няколкото изцепки /2-3/, се държи ужасно мило и много се старае да се получи, което е много сладко. След това "Значи толкова струват думите ѝ", което ми споделиха преди малко, се чувствам много добре.А бих се изненадала преди около месец, че го казвам. Просто някак си ми е приятно, че знам и двете гледни точки и че мъчението ми си казва думата.
Много ми е мъчно, че снощи е спал само 2 часа след 13-часова смяна и в момента кара 17-часова такава. Дано поне довечера се наспи, че...А тя ми показа за пореден път, че мога да разчитам на нея независимо от всичко. Имах някого другиго за такъв истински приятел и не виждах, че тя дава всичко за мен, а той просто ме плюе зад гърба ми и се прави, че ми помага. Не мога да повярвам, че му имах доверие толкова много време...
Малко разхвърляни мисли, вероятно само аз ще си го разбера, но май това е целта.
Тези теми бяха модерни през 2009та. :Д
Не ми пука особено.
ПТ: Цяяяялата треперя от щастие. Чувствам се обичана. Много, много, много.
кво ще кажеш да ти пратя по пощата някоя дебела тетрадка
току виж сме си спестили някои работи
Нямам възможност да мъкна тетрадка навсякъде, но за сметка на това имам телефон.Първоначално написано от RagioL
Не карам никого да влиза в темата и без това.
твоята как се казваше :д
мойта беше моя конструктор, с кратък член хахах
Аз имах няколко от по 100 страници, боже. :Д Май първата беше "Кошче за душевни отпадъци.", но пък въобще не съм сигурна. Те отдавна са изтрити, за щастие. :Д
Иначе по-добре си изтегли някакакво приложение на телефона. В даден момент вероятно ще се усетиш, че не си толкова ок с това, че си споделяла лични неща (изобщо не съм чела какво си писала и какво мислиш да споделяш тук:Д).
Diksi kadesi
(*)
вярно, че беше коХче :д
DIKSI PUSNI SI NOVA TV
гониш ли ме?Нямам възможност да мъкна тетрадка навсякъде, но за сметка на това имам телефон.
Не карам никого да влиза в темата и без това.
а аз идвам с подаръци.
А не. Стой си. Нямам проблем с това.
Naive, ако не пиша тук, ще пиша в дневника в любов, не мисля, че е от кой знае какво значение за който и да е от вас.
он: Окей, снощният разговор ми подейства добре. Щеше да е хубаво да можем да се видим днес, но...Още 2 дни, а? Кхх.
Още не знам какво да му взема, мамка му. Ще реша на място май...
Пфф. Току-що разбрах, че няма да може да дойде с нас. Да не си бях отваряла фейсбука въобще. Кой знае за каква глупост са се скарали с шефа му и доколкото го познавам, пак не си е държал езика зад зъбите. Всичко беше планирано, а сега се проваля. Бавно, но славно. Без него няма да е същото.Вярно, че после цяла зима ще сме заедно, но тези 5 дни значеха много и за двама ни. Нямам търпение да стане, за да разбера по-подробно какво е станало...
Ахх много мразя да го виждам тъжен. Ангелчето ми, искам да е щастлив винаги и да не се ядосва за глупости. ;/
Кошчето за душевни отпадъци на Мона и Нела
Ненене. :Д Това е сигурно 4тата такава тема. Аз имах една, която беше само кошче за душевни отпадъци, другата беше нещо от рода на i love myself better than you, вдъхновена от песен на Нирвана. Другите не ги помня. :Д
Снощи беше една от най-ужасните ми вечери. Повече никога няма да повторя тази грешка!
мери какво има по нова :П
я разкажи
Моите два дневника са запратени в историята на форона и бяха така кофти затрити от тук, че още ми се плаче..
*сън*
моят дневник и тоз на нели и мона бяха единствените хубави
даваха малката булка
Това волейбола ли?
Бахти шибания мангал!
"... и днес бях на урок при господин Шишарко и беше малко по-шишарково от обикновено, но нали съм си шиши и не се нашишарчих..."
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2024 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
