Спомените, които спечелват сърцето.

[OverDrive]

Здравейте,
темата е специално заради спомените. Всеки един от нас има множество такива. От места, на които е бил, от хора с които е бил на тези места. Някои спомени ни карат да гледаме с болка, други със срам, а има такива, които ни правят щастливи. И тук е пряката свързаност, за мен, между любовта и спомените. Всъщност между любовта и сентенция между настоящи спомени и бъдещи спомени, какъв оксиморон, а. Може би, може би само аз, свързваме места с хора и по-силно впечатление ни е направил човекът, а не мястото. И ако човекът е бил неподходящ, а мястото омайно - ние избягваме да се върнем там заради спомена за човека. Но него вече го няма на мястото. Говоря за ограниченията, които нашият мозък ни поставя. И тук идва това, за което си мисля. Дали любовта всъщност не е желанието ни да се върнем до мястото, нямам предвид едно конкретно, а множество, използвам го метафорично като опит да дам на мислите си материално изражение, и да създадем спомени - този път с по - подходящ човек. Дали всъщност любовта не е желанието ни продължим? Това ме мъчи. Тогава дали любовта не е нещо, което е краен, кръгов, цикъл. Излиза от теб, протича и се връща обратно. За да се опитам да илюстрирам, отново, горе казаното нещо с материално изражение ще го сравня с човек, който не може да готви, но има страст към изисканите храни. Има желанието да вкуси отново деликатеса, има съставките, нашето "място", но му трябва човек, който да му помогне да го сготви. И ето го цикъла - Ти - съставките и готвачът - осъщественото желание. В този, може би объркан, ред на мисли дали любовта не е потребност? И отново се връщам на спомените и бъдещите спомени. Дали любовта не е набор от спомени и емоции? И дали всяка следваща "любов" не е просто желанието ни да поправим спомените. Тоест дали любовта не е емоционален коректив? Дано има няколко човека, които са ме разбрали и могат да дадат мнение.

[Little Monster]

На мнение съм, че наистина любовта е потребност. Всеки се нуждае от любов, независимо каква е тя.
Относно спомените... Хм.. Може би наистина се опитваме да поправиме спомените си, като ги превръщаме в бъдещи спомени, но ако е така, защо го правим?! Защо се опитваме да заличим нещо, което няма как да бъде заличено, защото малко или много, то остава в миналото..... Понякога наистина свързваме дадени места с даден човек, и не го правим защото сме харесали мястото, а защото човекът с когото сме били на това място, го е направил вълшебно, казвайки няколко думи, които са оставили траен отпечатък върху съзнанието ни. Поне аз съм така..

[AliceSw]

не ми харесва теорията ти, безумна е...след всяка преживяна любов знам какво държа да има в следващия човек и какво да няма...не бих започнала нищо с човек, който ме кара да се чувствам по същия начин като предишния...затова не ходя по любими места на един с друг, не искам да изживявам същото нещо с друг човек, щом го правя, значи не съм преживяла предния...а да лъжеш друг и себе си с идеята да си докараш същото нещо е...долно...