Отговор в тема
Здравейте, аз съм момче на 18 години. Преди месец и половина приятелката ми ме заряза. Бяхме заедно 2 години и 2 месеца. Връзката ни през първата година беше невероятна, но постепенно започнахме да се караме все по - често, като цяло вината беше в мен. Доста я ограничавах ( имате право да ме съдите, осъзнавам, че не е било правилно ) да не слуша чалга, да не пие, да не ходи по дискотеки, да не харесва снимки на други момчета. Характерът ми е малко особен и обичам да се бъзикам с хората, но често прекалявах с нея и не й ставаше приятно. Карахме се все по - често и по - сериозно, но аз я обичах и продължавам да я обичам повече от всичко. Не обичам да ми викат и съм й го казвал много пъти, но един ден тя ми повиши тон, съответно аз й се развиках наистина сериозно по телефона. По - късно същия ден ми се обади и ми каза през сълзи, че било по - добре и за двама ни да се разделим. Бях съсипан, стоях с дни и плачех, като малко момиченце. Помолих я за още един шанс, че дори при първия скандал ще си тръгна сам, но тя отказа. Не искаше да ми повярва, че можех да се променя. От тогава до сега й писах милион пъти, тя вече дори не чете съобщенията. Всеки ден си мисля за нея, колкото и смешно да звучи, дори я сънувам почти всяка вечер, когато си легна. Липсва ми ужасно много, всеки ден гледам профила й, следя какво харесва, какво публикува, просто не мога да спра. Знам, че допуснах прекалено много грешки и аз сам съм си виновен за това, което се случи и точно това ме изяжда отвътре, че аз съм виновен тя да си тръгне. Скоро научих, че някакъв я зарибява и се почувствах отвратително, дори са гледали филм заедно в тях с още едно момиче. Само като си представя как някой я докосва там, къде аз съм я докосвал и направо се сривам. Толкова много съжалявам за всичко... Благодаря на тези, които прочетоха историята ми.
ходи и оправи нещата, idk
Ако си виновен за нещо, то е това, че не си съобразил колко нищожна е вероятността да си паснете като характери.
Не разбирам само как можеш да твърдиш, че си щял да се промениш ? Ще спре да ти прави впечатление, че се налива, върти гибеци на циганска музика в долнопробни заведения и се задява с няк'ви мухльовци ли ?
А не допускаш ли вероятността, че ревността му е създала в главата му подобен образ на приятелката???Първоначално написано от Auriss
Но в никакъв случай не обвинявай себе си за всичко, което е станало. За провала на една връзка са виновни и двете страни, мисля, че е по-добре да се опиташ да я забравиш, едва ли ще се съберете отново, което е по-добрият вариант за теб, май сте прекалено различни, за да бъдете заедно.
cuz I swear, I don't care ... ;]]
Ще ти мине. Силно изявената ревност винаги води до такава развръзка. За друг път ще знаеш да прикриваш когато ревнуваш и да не ограничаваш толкова. С тази девойка няма да ви се получат нещата според мен. Сянката на ревността няма как да изчезне. Изстрадай си я, нареви се, щом смяташ, че помага. И след няколко месеца ще си като нов.
I`m trying to make your dreams come true...
По-скоро допускам, че наивността му е създала идеализиран образ на иначе посредственото момиче и се е престарал в опитите да го превърне в реалност. Май на всеки му се е случвало. Кофти е, ама се научаваш първо да им мериш акъла, пък след това да си вадиш х*яА не допускаш ли вероятността, че ревността му е създала в главата му подобен образ на приятелката???
Моят приятел е същият като теб, но аз не съм толкова силна за да му кажа "край". Но много добре разбирам как се чувства момичето. Виновен си не ти, а ревността ти и ограниченията които си поставил. Никой не може да каже на един човек, какво да прави, как да го прави и защо да го прави. Разбери, че това момиче няма да иска да се върне при теб, след всичката болка, която е изтърпяла... Ти си спрял живота и. Ти би ли се върнал при такъв човек?
От най - малките неща правех проблем. Примерно, бяхме се разбрали 8:30 да седнем на компа, аз я чаках, а тя седна 9 часа и аз й се разсърдих, защото не ми каза, че ще закъснее. Само ей такива глупости бяха причините да се караме и то все по моя вина. Отделно имах трудности в семейството и постоянно бях изнервен. Боли ме, че си обещавахме да сме заедно винаги и аз наистина го мислех, но тя ме остави точно когато имах най - голяма нужда от нея и беше най - трудно. Бяхме си говорили преди и тя беше казвала, че няма да ме остави и да не си мисля за това, но ето, че стана. Сега не знам как ще повярвам отново на някого. Просто явно обещанията нямат значение вече. А това с идеализирането и опитите да го постигна с нея явно наистина е вярно. Страшно много ми липсва и имам чувството, че ще се побъркам. Яд ме е, че всичките ни скандали почти бяха за пълни глупости. Тя е адски добро момиче и както тя каза " търпях, търпях и ми писна".
Не сте били един за друг, много сте малки още и имате още какво да видите от живота, също и от любовта. Напр. Моят мъж има като твоя характер, но не ме задушава и не ме дразни, защото си приличаме. Т.е. рано или късно ще срещнеш тази, с която си пасваш най-добре. Има време животът е пред теб.
Не се опитвай да си я върнеш, според мен няма смисъл. Дръж се мъжки и да не ти пука.
Големите проблеми винаги са породени от най-дребните неща. Притискал си я прекалено много, но не се обвинявай напълно. ще намериш някоя, която да е като теб и да се обичате. Не мисли за нея толкова много. Прави нещата, които ти харесват. Разсейвай се. Всичко ще мине.
Благодаря Ви.
Вечността не е твоя, за да я обещаваш на някого.
Мисля, че много добре знаеш какво съм искал да кажа. Обещах й, да бъда винаги с нея, като искам да кажа, че нямаше да я оставя докато съм жив. Не изкривявай думите ми.
Напротив, имат. Ама ти си бил задник спрямо нея. Държал си се с нея като с куче - „недей да гониш котки“, „недей да лаеш по коли“, „недей да ми пикаеш в обувките“. Как искаш някой да си изпълнява обещанията като ти се сърдиш за половин час закъснение за скайп/фейсбук?! Освен това Дриймърката тук е права - вечността не е твоя и не трябва да я обещаваш. Както и тя де.
Аурис - пък тя дали е посредствена и върти гъз на Азис, хич не е проблема в момента. Като за начало погледни автора за какви простотии се дразни. Принципно си прав, че първо трябва да премериш някого И на акъл ама пък трябва да имаш и какво да предложиш. Не да си ощипана госпойца за най-дребните работи.
Пак към автора - ще я преживееш, не го мисли. Разсейвай се, дръж мозъка си зает и ще мине. Пък ако мислиш, че ще ти помогне - махни я от фейсбука си, не се появявай там, където излиза тя и разни ей такива. Изтрий ѝ номера, не гледай филми, които сте искали да гледате например, не слушай песни, които сте слушали заедно.
Точно това имах предвид и аз.
//липсват ти поетичност. и чувства.
Извини се
Последно редактирано от zeleno_2015 : 09-09-2014 на 10:18
Другото разбирам, ама последното...И, какво, като не цъкне тъпия бутон, значи ли, че не я харесва? Как можеш да си помислиш, че ще кажеш на някого какво да харесва и какво не?
Прави сте за всичко и аз го приемам. Ще се опитам да се отърва от тези
черти на характера ми. А за това, че ми липсват чувства, айде моля те. Не говори без да ме познаваш, съдейки по два поста.
Последно редактирано от CounterStrike : 09-09-2014 на 11:14
Прекъсни всякакви контакти с нея и започни на чисто. Това да продължаваш да я следиш и да се ядосваш, че някой друг имал симпатии към нея или че ходила еди къде си е безмислено. Страдайки по нея няма да промениш обстоятелствата. Ще намериш друго момиче, в което да се влюбиш и тогава се постарай да не правиш тези неща, които са провалили връзката ви.
Абсолютно ЗА!
Изтриваш й фейсбуци, телефони, скайпове и продължаваш напред.
От едно даскало сме :/
Обърках темата...
Последно редактирано от an7raks : 09-09-2014 на 14:46
е искаш не искаш ще се виждате но се опитвай да нямаш много контакти с нея и да я избягваш иначе ще изникват спомените за нея и ще ти е тежко иначе разсейвай се с нова компания,спорт,някакви хобита и такива иначе няма да можеш да я забравиш скоро ,но май най-лесно ще я забравиш като си намериш друго момиче в което да се влюбиш така че спокойно болката ще изчезне скоро
Ще се опитам, но съм адски привързан към нея и страшно много я обичам. Толкова много моменти имаме и където и да отида съм бил там с нея, и се сещам. Дано всичко да отмине
Здравейте!
Момиче на 18 съм. Току- що се регистрирах и това е първата тема, на който попаднах, прочетох я и реших да споделя мнение.
Сам си виновен че си я изгубил, но човек се учи от грешките си. Не е трябвало да я задушаваш и притискаш толкова много, щом я обичаш трябва да и дадеш свобода.. сама да взема решенията си, да се учи от грешките се и да решава кое е правилно.
Знам от личен опит колко е трудно да забравиш човек, който си обичал и продължаваш да обичаш. Но ако живеем в миналото как тогава ще имаме бъдеще?
Остави я известно време на спокойствие, не я притеснявай.. Ако мислиш, че ще ти е по- лесно можеш да я блокираш във фейсбук, но щом сте в едно училище ще ти е изключително трудно, изчакай я сама да те потърси, недей да се натрапваш. Щом толкова време е продължила връзката ви, значи наистина има чувства и от двете страни.
Опитай се да премахнеш лошите черти от характера си, които тя мрази и я задушават. Постарай се да намалиш ревността си колкото се може повече, а след това вече можеш да действаш, направи нещо мило например, заговори я, кажи и как се чувстваш , и че си свикнал с нея,че си се държал отвратително.. и че вече си се променил.
Ако пък не можеш да се промениш, опитай се да я забравиш.. а след време, когато я видиш в нечии чужди ръце, и си спомниш че е била в твоите и съжаляваш, ще ти се иска поне да се опитал да я спечелиш отново.
Всичко е в твоите ръце, постарай се да оправиш всичко. Успех!
П.С: Ако не успееш- гледай напред, животът ти едва сега започва.. Ще имаш много връзки, провалени опити и влюбвания. И когато един ден намериш истинската любов и момичето, което те приема такъв, какъвто си, не я изпускай заради такива дреболии и не допускай същата грешка да се повтори отново!
Надявам се да бях полезна и да помогнах..
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
