Здравейте, аз съм момче на 18 години. Преди месец и половина приятелката ми ме заряза. Бяхме заедно 2 години и 2 месеца. Връзката ни през първата година беше невероятна, но постепенно започнахме да се караме все по - често, като цяло вината беше в мен. Доста я ограничавах ( имате право да ме съдите, осъзнавам, че не е било правилно ) да не слуша чалга, да не пие, да не ходи по дискотеки, да не харесва снимки на други момчета. Характерът ми е малко особен и обичам да се бъзикам с хората, но често прекалявах с нея и не й ставаше приятно. Карахме се все по - често и по - сериозно, но аз я обичах и продължавам да я обичам повече от всичко. Не обичам да ми викат и съм й го казвал много пъти, но един ден тя ми повиши тон, съответно аз й се развиках наистина сериозно по телефона. По - късно същия ден ми се обади и ми каза през сълзи, че било по - добре и за двама ни да се разделим. Бях съсипан, стоях с дни и плачех, като малко момиченце. Помолих я за още един шанс, че дори при първия скандал ще си тръгна сам, но тя отказа. Не искаше да ми повярва, че можех да се променя. От тогава до сега й писах милион пъти, тя вече дори не чете съобщенията. Всеки ден си мисля за нея, колкото и смешно да звучи, дори я сънувам почти всяка вечер, когато си легна. Липсва ми ужасно много, всеки ден гледам профила й, следя какво харесва, какво публикува, просто не мога да спра. Знам, че допуснах прекалено много грешки и аз сам съм си виновен за това, което се случи и точно това ме изяжда отвътре, че аз съм виновен тя да си тръгне. Скоро научих, че някакъв я зарибява и се почувствах отвратително, дори са гледали филм заедно в тях с още едно момиче. Само като си представя как някой я докосва там, къде аз съм я докосвал и направо се сривам. Толкова много съжалявам за всичко... Благодаря на тези, които прочетоха историята ми.