14.09.: Премиера на „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

[Кал]

Приятели (:

Тази седмица излезе новата ни колективна история „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“. Някои ключови нейни теми са гражданските протести от миналата година и окупацията на СУ „Св. Климент Охридски“ от Ранобудните студенти.

В написването на „Промяна“ участвахме около двайсет души. Написахме я, за да имаме още един поглед върху онези събития – различен от онова, което ни показваха медиите; допълващ онова, което четохме в блоговете.

Написахме я и за да (си) отговорим защо участвахме в промяната – защо протестирахме, окупирахме и се събирахме. И защо продължаваме.

Първото представяне на „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ ще бъде в 18 часа на 14 септември, в градинката пред Кристал (София), като част от гражданския фестивал „Бъди промяната“.

Вход свободен. Заповядайте.

[SHPAIdURmeN]

Брей 20 души... А предлагате ли резюме ?

[Кал]

Донякъде.

(Особено частта най-накрая, която започва с „Най-важно в момента е да изхвърлим от себе си някои митове“.)

[SHPAIdURmeN]

Кога се зароди вашата идея за книгата и кога започнахте да я осъществявате ?
Каква вие крайната цел ?
.......^
До уточнявам, всеки пише книга, защото има причина, но всеки я пише защото има и крайна цел.

[Кал]

Отговарям направо тук, че ми е по-лесно да форматирам и редактирам.

[SHPAIdURmeN]

Отговарям направо тук, че ми е по-лесно да форматирам и редактирам.

Благодаря за отговора.

Между другото, беше доста нетактично отстрана на студентите да окупират СУ през есента.

[Кал]

Между другото, беше доста нетактично отстрана на студентите да окупират СУ през есента.

Съжалявам да го чуя.

[Кал]

Четящи (и търсещи, и действащи) приятели (:

Каня ви на 3 ноември, понеделник, от 19 часа в социален център „Аделанте“ в София да поговорим за „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“.

А на 29 октомври (утре), пак в 19 часа и пак в „Аделанте“, ще обсъждаме идеите в нейната посестрима книга „Наш ред е!“ заедно с автора ѝ Ивайло Динев – който е и един от (задочните) Приказници в „Промяна“.

Заповядайте и на двете. Входът, разбира се, е свободен.

Повече за „Промяна“ – включително избрани откъси и как да си поискате цялата книга (и нея – свободно ) – вижте тук:

http://kal.zavinagi.org/?p=510

[Кал]

„Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ в ново издание

Взе ръката ѝ в длани.
Разви потъмнелите бинтове. На лунната светлина изглеждаха черни.
– Познавам това, там, откъдето идвам – въздъхна. – Сполетя ни същото. Голяма битка се задава… А врагът е неизвестен, напада отвътре. Всеки сам не може да му устои. Не може.

„Приказки за юнаци и злодеи: Промяна“ е задружна история за гражданските протести от 2013 година, окупацията на СУ „Св. Климент Охридски“ от Ранобудните студенти и други зреещи промени, външни и вътрешни.

– Аз съм дете на протеста.
Новият говорител е строен, висок – дете и половина, кажи-речи две – с очила и сив елегантен шлифер.
– Родителите ми са се запознали на първите големи протести преди 24 години. Ходили да скачат и викат заедно, блъснали се… и после съм се родил аз.
Смеем се.
– Тъжно ми е, защото сега, 24 години по-късно, излизам да протестирам за същите неща, за които са протестирали и те.
Не се смеем.
– Страшно ми е да си помисля, че след 24 години на моето място може да са децата ми – да протестират за същото…

В случването, разказването и написването на „Промяна“ участвахме осемнадесет души. Написахме я, за да имаме още един поглед върху онези събития – различен от онова, което ни показваха медиите; допълващ онова, което четохме в блоговете. По-личен. По-широк. По-човешки.

– След последната година – нещата, които научих, и нещата, които са ме водили цял живот – разказва Вяра – вече не просто не работя с коне. Не работя и с… Може би някой ден ще се върна да яздя – ама не по тоя начин.
Причината е, че… Има много причини. Основната, за която ми се иска да направя нещо, е, че реално конят е единственото ни животно – не само домашно, – което е законно да бъде малтретирано. Ако нещата, които прилагам на конете, ги приложа на Анита – овчарката щръква уши към нас, – и недействащият ни закон ще се задейства.
– И ще те погнат, всичките органи – представям си аз.
– Абсолютно сигурно. Значи, причината е… Не обвинявам абсолютно никой. Хубавото нещо е, че идвам от там и знам за какво става въпрос. Наистина не обвинявам никой: от хората, които познавам да се занимават с коне, всеки един се опитва да направи максимално доброто за конете си. Въпросът е, че гледаме през… крива призма.
Проблемът е… аз, като човек, който радееше, милееше, или как се казваше, за инкриминирането на жестокостта към животните, бях в шок, като си дадох сметка за това: Конят, точно животното, с което аз си прекарвам голяма част от времето, е в друго положение. И аз го правя това същото, волно-неволно. Което си има своите отражения…
Причината да не може да се получи прилагане на закона спрямо конете е, че нямаме алтернатива. Това е все едно да кажеш: в центъра на София повече няма да се паркира и да се шофира. Което е прекрасно – ще бъде един разкошен, зелен, свеж… но няма алтернатива. Не можеш да кажеш „не“, без да кажеш „ама еди-как си ще бъде“.
Нямаме алтернатива на начина, по който се използват конете. Засега ако конят трябва да бъде язден, трябва да бъде бит. Звучи ужасно, но е истина.
Това, което ние правим, по-мекият вариант – така нареченият natural horsemanship, – ако си кажем нещата с точните думи, пак се стига до бой… В една или друга степен си има бой. За мене има и други нива, ама за тях ще говорим друг път. Тука става въпрос, че това не може да се промени сега – може би след години, – но трябва да се говори за него. Все отнякъде трябва да се…
– Почне.

Написахме я и за да (си) отговорим защо участвахме в промяната – защо протестирахме, окупирахме и се събирахме. И защо продължаваме.

– Ако сега не мислим за онези 15 години напред, а само за оставката, ние ще сме поредните разочаровани. Има ли хора, които са повярвали, че чрез едно действие ще се промени всичко? Всъщност единственото, което може да промени всичко, е като променим себе си. И като осъзнаем, че не един път трябва да се намесваме в гражданския живот – а постоянно. И промяната, както я виждам аз като исторически процес, върви към директна демокрация – това е далече напред, поне 15 години. Под „директна демокрация“ разбирам онези бунтуващи се групи отдолу да получават повече възможност за реална намеса в политическия живот. Защото те няма да спрат – те никога няма да спрат, докато не им се даде възможност да взимат решения. И това ще се случи, тръгнало е натам. Технологиите вече го позволяват. Не го позволяват нашите глави. Ние не сме научени – не сме се научили.
Ранобудните го заявихме още в началото: образованието има нужда да се промени. Да изгражда критично мислещи личности. Ако тръгнем оттам и имаме технологиите, след петнайсет години ще бъдем малко по-добре. Малко по-добре.
Ще се учим от грешките си – нашите лични грешки. А не тези на другите – няма постоянно да сваляме от власт всеки следващ, а постепенно ще получаваме все повече власт, ние самите.
И в заключение ще кажа това: според мен не ни трябва революция, трябва ни просвещение. След просвещението ще дойде революцията.

Може да четете „Промяна“ напълно самостоятелно от сборниците „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ и „Приказки за Юнаци и злодеи: втори“. Но ако се огледате и за тях, ще откриете още повече от нас… а може би и от вас самите.

Врагът напада отвътре. През ония ъгълчета, които си напоила, населила с най-топлата си магия. Те са местата, през които се стига до тебе. Врагът би бил много глупав да се засили и да се хласне в крепостни зидове от по девет стъпки. Не – той ще удари там точно, през мекото, топлото, податливото.
Врагът няма нужда да удря. Ти си тази, която ще го удари. Ще удряш и удряш, докато пръстите ти се разкървавят. Докато отвсякъде текне кръв. От пръстите ти. От устните ти – особено тая, долната. Вътре в очите ти.
Врагът обожава ударите ти. Той съществува, за да те гледа как кървиш. Той съществува, когато кървиш.
Врагът е там, когато нощем се свиваш на кравайче, търсейки още от себе си… но няма никой. Под тия бинтове, в тия изсветлели очи… няма никой.
Протягаш ръцете си. Протягаш нишките си, през всичките седем пространства, до самия Предел на Силите… И няма никой.

Как така, мислиш си, няма никой? А пък врагът е там?

„Промяна“ се разпространява безплатно. Но може да подкрепите авторите ѝ – с отзиви – и каузите им – с дарения.

[anonymous908491]

хахахах, това трябва да е някво продължение на Тримата глупаци.
Тия студенти могат да претендират, че носят гените им, до един са доказани олигофрени, освен педали, курви и всяква гнусна измет, с каквато България е пълна.

[Кал]

Книгата не е съгласна с тебе.

[SHPAIdURmeN]

хахахах, това трябва да е някво продължение на Тримата глупаци.
Тия студенти могат да претендират, че носят гените им, до един са доказани олигофрени, освен педали, курви и всяква гнусна измет.

+

Книгата не е съгласна с тебе.

Хората, които са я написали, не са съгласни*

[Кал]

о.О

Мислили ли сте да емигрирате?

(„Книгата“ в случая беше метонимия.)

[SHPAIdURmeN]

о.О

Мислили ли сте да емигрирате?

Незнайно от къде, имаш страшно високо самочувствие.
Били обяснил от къде е то, как е породено (това твое самочувствие) ?

[Кал]

Въпросът ти е non sequitur, защото тръгва от грешна предпоставка.

Предпоставката на моя въпрос е следната мисъл на papugai:

... всяква гнусна измет, с каквато България е пълна

Лично аз трудно бих понесъл да живея на такова място (пълно с гнусна измет). Ерго, ако така го възприемам, може би било по-добре да емигрирам.

(Вариант Б: харесва си ми с гнусна измет –> седя и му се радвам.)

---

При теб липсва частта след „измет“. Нарочно ли е и ако да, защо?

[SHPAIdURmeN]

При теб липсва частта след „измет“. Нарочно ли е и ако да, защо?

Toзи въпрос не знам към кого се отнася, но аз съм сериозен и те питам отново :

Незнайно от къде, имаш страшно високо самочувствие.
Били обяснил от къде е то, как е породено (това твое самочувствие) ?

[anonymous908491]

Предпоставката на моя въпрос е следната мисъл на papugai: всяква гнусна измет, с каквато България е пълна

Лично аз трудно бих понесъл да живея на такова място (пълно с гнусна измет). Ерго, ако така го възприемам, може би било по-добре да емигрирам.

(Вариант Б: харесва си ми с гнусна измет –> седя и му се радвам.)

И имигрираш къде, навън да не е по-различно, същия кенеф.
Коментара ми се отнасяше основно за тия проститутки, които са описани в книгата.
Те не се възприемат като част от българите, смятат се за нещо с акъл, което е много спорно или дори невъзможно.

[Кал]

Понеже не мога да създам нова тема в момента, пускам тук.

Приятели (:

Напоследък ни е тръгнало на приказки. Двайсет и седмата книга в поредица „Човешката библиотека“ е:

„Приказки за Юнаци и злодеи: първи“

Имало едно време един Юнак…

Всъщност не – Юнакиня била; а в разбързаните ни времена „едно време“ не е като едно време, та разказват, че я има и днес, още крачи сред нас и си пее, още търси да зърне каквото ние навярно не сме.
Ала, за да стане такава, ето какво ѝ се случило…

Сборникът „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ съдържа шест разказа, повест, писмо и колаж. (И един видеоклип. Ако от Youtube пак не са го свалили.)

Има разни награди. Най-забавна е първата награда за текст с неустановен брой автори, за приказката „страшна“. Първа е, понеже преди нас никой не си беше връчвал такава.

Сред въпросите, които ще си зададем в „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“, са:

• Кой подхранва тероризма?
• Как да различим снежните дюни от снежните преспи?
• Колко автори са нужни за написването на една приказка?
• Каква е Истината за ГМО?
• Кога това ни тяло вече не е онова, което сме търкали до разкървавяване?
• Какъв отговор заслужават автори, които се държат безотговорно с героите си?
• Как се казва цепката между гърдите на жените?
• Кой краде от поверената му планина?
• Защо драконите никога повече няма да се появят на Земята?

„Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ излиза само в електронен вариант. Той e без дигитални (DRM) защити (като останалите издания на Човешката библиотека) и се разпространява безплатно. Все пак, ако пожелаете, можете да подкрепите авторите – с отзиви – и гражданските им каузи – с дарения.

А ако си търсите подарък за приятели читатели – вижте как да им подарите сборника с наша помощ. Искате ли с посвещение от автор? Все някой ще успеем да ви уредим.

Ако пък толкова приказки ви се сторят малко... имаме и още! В „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ (тя е хубаво да се чете последна) и предстоящите „Приказки за Юнаци и злодеи: втори“.

Приказни Юначества желаем!
(... Ами Юни? Някой по-жела ли Юни? )

[dreamwalker]

Тези въпроси, които си задавате са твърде философски.

[SHPAIdURmeN]

А, ама аз съм бил доста активен в тази тема. Безсмислено активен, но активен. Даже нямам спомени, защо съм писал.

Има някои глуповати въпроси, за мен. Други, които не могат да бъда засегнати от вас. Те могат, но не сте достатъчно компетентни за тях.
Все още не съм прочел докрай вашето произведение, но когато го направя, ще си дам отзивите. Хем, ще разбера още нещо.

[Кал]

Тези въпроси, които си задавате са твърде философски.

Обещаваме в следващия сборник да не прекаляваме.

(Пре-Кал-яваме?)

SHPAIdURmeN, ти „Промяна“ ли четеш?

[YoungBloodZ]

Кал, вече може да пускаш нови теми.