Ще съм 8ми клас сега и ще съм в ЕГ " Гео Милев" гр. Добрич. Старото ми училище беше близо до нас, приятелите ми също, ходихме и се прибирахме от училище по групички. Сега има само едно момиче от стария ми клас в новия, много не дружахме преди и не знам дали ще се промени това. Ще се опитам да се сприятеля, няма да променям характер или интереси само , за да се впиша. Старото училище знаех кое кога ще е , можех да звънна на класната да питам, но сега нямам представа на 15-ти в колко часа трябва да сме там, не знам кой трябва да питам или откъде да разбера за учители и т.н. Преди дори не знаех къде се намира училището, освен това лятото, като цяло 7-ми клас мина толкова бързо, годините минаха ужасно бързо , все си казвах има време до сериозните изпити, то ще е лесно, все ние бяхме малките деца, но сега вече малките се оплакват от нас ''големите''. Братовчед ми, с който имаме 5 години разлика ще завършва тази година, вече е на 18 има книжка, кола, урежда си живота, вече не се събираме толкова често колкото преди, лятото по-голямата част от групичката ни са на работа, събираме се за малко. Всичко минава толкова бързо. Почна да ме е страх. Разбира се , не свързвам въобще реалността с онази ''реалност'' от американските филми, защото въобще не е така. Затова ме е страх. Защото не знам какво ще е. Чувствам се филмирана, защото звучи адски тъпо, дори не мога да си обясня точно защо ме е страх толкова. Надявам се, че като почнем, ще свикна , всичко ще е наред. Надявам се де..