Здравейте. Имах си 2 години приятел. Аз съм на 16 той е на 18.Той е първата ми истинска любов, първия ми път. Една година бяхме лудо влюбени, карахме се непрекъснато, но се искахме.Той беше много ревнив, нямах приятели както и фб. Бяхме си само двамата. Изчака почти 2 години, за да спи с мен. Наранявал ме е много,удрял ме е, но е човек който щеше да си даде живота за мен. Разделихем се лятото за месец, след това се събрахме всичко беше прекрасно, от преди 1 г си имахме приятели и вс. беше ок, след като тръгнахме това лято той беше друг, не ми забраняваше, беше мил, направихме го, но аз н го оцених, ОСТАВИХ ГО... Сега умирам за него, пробвах да му пиша нещо от сорта защо не ме поздравява, а той ми каза че не иска нищо общо с мен. Спомените ни ме убиват, нямам стимул за нищо...Защо когато го имам не го ценя? Разделихме се преди 5 дена защото ми сложи забрана да не ходя на рд на едно момче.
Има ли смисъл да има НАС?
Или как да го забравя