Здр, ходим с приятеля ми от ок. 1,5 г. .. Всичко в началото беше ПЕРФЕКТНО- цвятя, подаръци, внимание и най-важното е че го беше страх да не ме загуби! Обаче от няколко месеца нещата не са същите. Обичам го, но в момента нещата са тотално объркани. Преди не издържаше и ден без да се виждаме, идваше често, с часове разговаряхме по Скайп или по тел. и винаги имаше време за мен. От около месец насам започна работа- добре. Започна да ми звъни все по рядко, на ден най-много по 2-3 пъти да сме си звъняли и най- дългия ни разговор сигурно е траело 1 и нещо и винаги нещо монотонно. Нямаме вече какво да си говорим или да си споделяме. Много по-често започна да ми нервничи и да ми се кара за глупости. Спря да ми обръща внимание. Добре до 7 е на работа, но веднага след работа излиза с момчетата и стои до 22-23 с тях. А може да отдели поне 1 ден за мен - така или иначе нямаме време един за друг. Да не разказвам, че цяло лято се мота с приятели по барове и дискотеки и се виждахме толкова рядко. Всеки път като се опитвам да му разкажа проблема, ми се сърди и бърза да затваря, и винаги казва, че търся повод за раздяла... Не ме разбира и не разбира, че ме наранява така като тотално ме изолира. Имам чувството, че съм му излишна и няма място за мен в живота му.. Честно казано не веднъж съм мислила, че е просто ново ниво във връзката ни, и че няма да е винаги както е било в началото.. но това вече не се търпи. Или не ми дава да говоря за тази тема или се опитва да приключва и без това късия ни разговор. Не знам какво да правя и дали изобщо да се опитвам да спасявам нещата...Вие какво мислите?