До Коледа остават ен на брой дни. Стъмва се по-рано. Няма вече плаж-бира-бира-плаж. Дъждовете зачестяват. Човекът прекарва повече време вкъщи. Залежава се. Обземат го странни мисли. Мисли, като мислите за отминали гаджета/връзки/любови. Налягат го спомени. Моментите, в които ти е било достатъчно само да видиш засмяното и личице. Моментите, в които студът е сковал телата ви, но мисълта ви е по-гореща и от 40 градусов юлски следобед. Но да се върнем на мислите за да го наречем Духът на отминалите Снежанки. Почти всеки с по-дългогодишен опит в любовта би трябвало да има подобни истории. Зимните моменти, в които не можеш да се насладиш на тялото на отсрещния навън. Не можеш да го видиш разголен. Не ти е секси (за някои сбъркани люде може би). Всъщност секси е отвратителна дума, но да продължаваме напред. Моменти, в които здраво пристегнатото в боди, поло, два пуловера и палто от четири витошки баби меци ти действа по-възбуждащо от най-голото тяло. Нещо се отнесох. Говоря за романтика. Романтиката на зимата. Зачервените от снега бузки и носле. Смешните шапки. Не дай си Боже пропускащите обувки.... Разходката в първия за сезона сняг. Стъпките, каращи те да се чудиш, как когато ти си в седем сутринта там, стъпките са толкова много и разнообразни. Говоря за мили моменти за които се сещате сега с усмивка. Говоря за бивши гаджета (ужасна дума). Говоря за това дали си спомняте отминалите връзки. Романтиката. Сега не сте с тези хора, но дали те са ви дали незабравими мигове или пък искате да ги забравите...? Всъщност без последното, нека има позитивизъм. Темата е от скука, но да речем че е за леко романтични премеждия, чувства и желания. За бившите, които са ви дали нещо. И е само за бивши. Хората, които са във връзка са нежелани. Тапанари! И да е по-зимно, ей, снежанки и снежанковци.