Духът на Коледа

[tireheb]

да, налягат те спомени
разцъкваш малко в миналото, усмихваш се тъпашки, па си речеш "хехе, кво беше тогава"
след което решаваш, че е врреме да погледнеш пак напред, да живеем в настоящето, все пак
вече си друг човек, възрастен и зрял, не си на 16, деба
ма реално всичко си е квото винаги си е било, тея спомени са си спомени и единственото удовлетворение, което ти носят, е осъзнаването на факта, че съществуването ти невинаги е било напълно лишено от смисъл
и изведнъж някак ти е през кура
нема плаж-бира-бира-плаж
нема коледа, нема спомени, любов, нищо
нема и значение
има само студ и смърт
и дарктрон на балконя в 5