Духът на Коледа

[Colouring]

Миналата година зимата имах прекрасен месец и нещо. Целият декември и малко от януари, сега като си спомня. Тогава бях втора смяна (ех, ученическите ми години свършиха) и се чудех от време на време как да се измъкна по-рано от някой час, но независимо дали успявах или не, то навън винаги вече беше тъмно. И с ученическата чанта се запътвах към паметника на центъра, където го чаках да се зададе от спирката. Най-големият ни удар за сезона беше, че намерихме машина за кафе и чай, където чаят беше 20ст и на вечер обръщахме по няколко. Седим си ние на пейката до машината, пием чайчета, около нас снежинки и хора. Приказка си беше! А най-готино беше, че в 50% от случаите като пуснехме 20ст. хем не ни ги "гълташе" и ги връщаше обратно, хем ни пускаше топло чайче. ЕХ!
И е изключително романтично да се разхождаш в такова време под ръка с някой. Да виждате как вече, макар и да не е късно, всеки гледа да се прибере, да оставате сами по уличките, да предпочитате да стоите навън заедно и да се топлите с целувки и прегръдки по пейките, вместо да сте у вас пред камината, но сами, например.
И ей такива работи.
И след това да си прекараш празниците с любимите хора. Да ти е уютно сред тях, независимо от обстановката.