Ей, че хубава темичка. Имам няколко Коледи зад гърба с бившия и тая ще ми бъде първата самотна от много време. Много-много, абе май три Коледи, тая ще е четвъртата. Вероятно ще се правя, че празнувам заради нашите, ще им купя подаръци, както и на приятелите си, иначе ще ми бъде кафяно и ще си мисля колко ми е студено, как не искам да си подам носа навън и как мразя снега. Особено жълтия.
Темата ме провокира да се замисля за първата ни Коледа заедно. Украсявахме разни елхи в нас, в тях, даже и баба ми ни беше събрала май един ден за тяхната. Още от сутринта той се свиваше в хиляда дрехи, нахлупваше де що шапки, шалове и ръкавици намери и се появяваше в нас. Обикновено пиехме чай, топло мляко или горещ шоколад ако на някого му се слизаше до магазина. После редяхме пъзели, гледахме филми/сериали, кибичехме в леглото и слушахме музика. Тук-таме, ако студа не стегнеше много, ходехме у баба или излизахме на разходка/кафе с аверчета. На Бъдни вечер обикаляхме за подаръци и готвихме меееега руската салата май. Нататък няма да разправям по отделно за всяка година, че нямам спомени вече. Ама обикновено първия път като завалеше сняг, той минаваше за шоколад или нещо сладко и идеше в нас, където пиехме Старопланински чай с ром и набивахме топли сандвичи. Най-много се радвах като затрупа хубаво и излезем екипирани по скиорската, за да се целим. Ей, колко съм го псувала тоя човек... Бутне ме в най-голямата преспа, напълни ми врата със студено и то смееееешно, смешно...
Много е възможно да ми липсва точно на Нова година, в 12 вечерта, защото той беше първия, на когото звънях да честитя. Другите минават и с по едно съобщение в скайп/фейсбоклук. Той по това време винаги си беше на село, с аверчетата от там и баба. Ама ума му все беше в Руситу.
Няма да забравя миналата зима как с още една двойка от тогавашната компания, ме изнудиха да изляза в парка на фото сафари в минус двеста градуса. Верно, нали, хубави снимки се получиха ама после аз си сърбах настинката и дори поничките с шоколад не успяха да ме умилостивят. После се прибрахме, пернах топлите домашни дрехи и заспах, сгушена в него. И после - пак чайче с ром.

Завиждам нескрито и неблагородно на обвързаните - аз тая Коледа ще съм по-мрънкаща от обикновено, щото няма да има кой да ме стопли. И все пак, не е като да ми дреме особено. Спомените са си спомени, но Сега-то е важно и ще гледам да се успокоявам с това. Пък ако някой си ме вземе и няма против да ми топли премръзналото Всичко, още по-хубаво.

И, между другото, страшно много се харесвам със снежинки в косата.