Духът на Коледа

[tireheb]

да, налягат те спомени
разцъкваш малко в миналото, усмихваш се тъпашки, па си речеш "хехе, кво беше тогава"
след което решаваш, че е врреме да погледнеш пак напред, да живеем в настоящето, все пак
вече си друг човек, възрастен и зрял, не си на 16, деба
ма реално всичко си е квото винаги си е било, тея спомени са си спомени и единственото удовлетворение, което ти носят, е осъзнаването на факта, че съществуването ти невинаги е било напълно лишено от смисъл
и изведнъж някак ти е през кура
нема плаж-бира-бира-плаж
нема коледа, нема спомени, любов, нищо
нема и значение
има само студ и смърт
и дарктрон на балконя в 5

[an7raks]

и изведнъж някак ти е през кура

От цялото мнение, с това съм съгласен...

[Ivaaaaa]

да, налягат те спомени
разцъкваш малко в миналото, усмихваш се тъпашки, па си речеш "хехе, кво беше тогава"
след което решаваш, че е врреме да погледнеш пак напред, да живеем в настоящето, все пак
вече си друг човек, възрастен и зрял, не си на 16, деба
ма реално всичко си е квото винаги си е било, тея спомени са си спомени и единственото удовлетворение, което ти носят, е осъзнаването на факта, че съществуването ти невинаги е било напълно лишено от смисъл
и изведнъж някак ти е през кура
нема плаж-бира-бира-плаж
нема коледа, нема спомени, любов, нищо
нема и значение
има само студ и смърт
и дарктрон на балконя в 5

чиеееек... ((( :

по природа съм непоправима романтичка. живея в миналото, сантиментална съм, изпитвам хронична носталгия. не мога да се отърся от спомените. когато летвата е вдигната прекалено високо, всеки друг, който ти предлага по-малко /макар понякога това малко да е много/ ти се вижда безсмислено. хабене на енергия, усилия, нерви и най-вече време. време, което би могъл да прекараш с него. точния човек. и какво става, когато точният човек е на хиляди километри..? ъх. спомени. прекрасни спомени, за които си готов да жертваш принципите си, дори достойнството само, за да можеш отново да им се насладиш. когато видя тези очи, се чувствам жива /колкото и банално да звучи/. пулсът ми се ускорява за части от секундата, получавам есктрасистоли :Д, става ми топло. не, става ми горещо. начинът, по който говори и произнася някои думи... дори да ми чете от учебник по ядрена физика, няма значение казаното, просто да слушам гласа му. начинът, по който си облизва устните /навик/. всяко движение, жест, звук, който издава са специални, различни. несъзнателно сравнявам другите с него и разликата е прекалено осезаема.
е, поне тази коледа се очертава да е хубава (((((( :