Духът на Коледа

[Niakoitam]

най-доброто нещо, което можех да прочета след ужасно събуждане и отвратитения махмурлук, мерси. аз пък ще кажа, че е както си го направиш. могат да те топлят спомените, могат и да ти разкажат играта. че всичко си има начало и край съм съгласна, но отново малко или много си зависи от самите, нас колко дълъг ще е периодът между тях. иначе аз лично към всичко друго съм се запътила, но не и към смъртта си. wtf?! защо толкова мрачни мисли има в твоята главица? мисля, че ще е много егоистично да лиша света от присъствието си. пък мама и тате са се постарали доста все пак ^_^

хубаво слънчице грее навън, мисля че ме подканва да тръгвам вече към моргата за животни.
чао-чао :}

Пак заповядай. Както казва Шишо Бакшишо: "Живота е радост и тъга."
Иначе да,спомените си зависят от времето,когато са изживяни и положението,в което се намираш.Моето лично не е от най-розовите,макар може би евентуално и много хора да си мислят,че си ми е супер.И все пак, спомените си остават спомени.Хубави,лоши... остават назад във времето.И да искаш не можеш да се върнеш в тях.А хората се променят,чувствата се променят,всичко се променя.В един момент може да си супер необходим,а в следващият излишен,в един момент може да си с едни хора,а след това без значение какво искаш или не пътищата ви внезапно да се разделят.А началото и края си зависят по-скоро от обстоятелствата,които ни заобикалят,а не само от нас.Така че доколкото зависи от нас,ако нещата са тръгнали да се прецакват единствено агонията може да се удължи в повече.
Ами чак да не повярваш,но всъщност и ти си се запътила към смъртта,както и аз,както и всяко едно друго живо същество на тази планета.Просто е въпрос на време,а брояча на живота,така да го наречем,отмерва всяка останала ни секунда бавно и безмилостно без значение дали точният момент за това е утре или след около 70 години примерно.
Например дядо ми по майчина линия никога и думичка не проронваше за смъртта.Живееше едвали не създавайки впечатлението,че е един от малкото безсмъртни хора на тази планета.И дума не даваше да се каже за смърт наследства и т.н.В крайна сметка Бог да го прости даже и не почина от старост.Почина от една гадна и коварна болест.Рак на дебелото черво, след като му го отрязаха цялото и се помъчи един известен период от време.А след това...всичко стана за едно денонощие.Аз лично,когато дойде моят час не искам да се мъча като него макар,че за съжаление понякога гените си казват думата.Не искам да се мъча и като баба ми по майчина линия,чиято основно обявена причина за смъртта беше запушване на черният дроб.И след един тон мъчения и нейният край дойде на сравнително малка възраст.Колкото и егоистично да звучи искам когато дойде моят час днес да ме има,а утре просто да ме няма.А иначе според природните закони по-вероятно е твоите мама и тате да те лишат от присъствието си преди да си го направила ти без значение на кой какво му се ще,макар,че и това не е чак толкова сигурно нещо като самата смърт.Много родители са останали и остават без децата си поради различни причини,които определено не са свързани с остаряването им.
Някак не ми се щеше точно тук да ти отговарям,защото темата на 102 носи доста по позитивно заглавие и може малко да му я попрецакам,но както казах по-горе все пак живота е радост и тъга.

[102]

живота е радост и тъга.

животът е пълен член в коледна пуйка
развали ми темата брат
да си жив и здрав ! /знам че е гадно дааа