Духът на Коледа

[Niakoitam]

Ами явно не ме е хванал баш коледният дух какво да се прави.
Просто осъзнавам реалностите.Щом на вас не ви става гот от това дето го пиша дали пък на мен ми е по гот.
Не че не мога да си сложа маската на ухиленият клоун и това също е част от мен.
За всeки случай може да ми викате магаренцето Йори вече.
Иначе pandabear аз може и да ти звуча като мрачен и тъжен човек и до известна степен съм си баш такъв.Но пък ако се запознаеш с хората,които познавам на живо впечатлението е че съм просто един веселяк,а на моменти и куподжия.Често се случва непознати хора да си намерят повод да се запознаят с мен или просто без грам да ме познават да започнат да се бъзикат добронамерено с мен,да искат да ме почерпят или пък просто да потанцуват около мен или да ме прегърнат така странично за снимка.Ако кажеш на 99.9% от хората дето ме познават,че съм мрачен и тъжен човек вероятността да ти се изсмеят в лицето е огромна.Просто тук не се старая да съм големият веселяк постоянно.
Иначе си имам някои и друг хубав зимен спомен.Почти всяка година се връщам в еднотипното си ежедневие от към края на деня на 1 януари или началото на 2ри януари.Пада едно следпразнично обикаляне на града,търсене на кафене,защото повечето са затворени тогава или ходене до допълнително място.Приятното пощипване от студа,измръзналите лица и крака,веселото настроение и ходете в понатрупалият евентуално сняг.Когато прочетох заглавието в главата ми изникна една зимна разходка из градът ни цял ден и ходене насам натам с няколко човека от класа ми преди бая години и чувствата и усещанията тогава.Този вече поизбелял спомен страшно ме топли,но понякога ме реже и като нож.Искам да можеше да се върне отново онова безгрижно време,когато бях 12ти клас,но за съжаление няма как това да стане.Имам много хубави спомени.Има и редки моменти,в които се чувствам истински щастлив.Често дори тези редки моменти се случват,една част от тях на Коледа и Нова година само дето минават и отминават и заличават празнотата в мен за изключително кратко време.Ама знам ли...може би наистина не трябваше да пиша в тази тема сега,а след празниците,когато още спомените ме топлят,често съм с усмивка до ушите и съм едвали не най-позитивният човек на земята,а празнотата...е тя е леко пренебрегната тогава.
Иначе tori и на теб сякаш не ти беше много предколедно съвсем доскоро.А може пък и да се бъркам нещо.

[tori]

Иначе tori и на теб сякаш не ти беше много предколедно съвсем доскоро.А може пък и да се бъркам нещо.

Чак сега виждам, съжалявам за което. Иначе да, въобще не ми (беш)е коледно. Точно заради тва се опитвам всячески да си отгледам такъв вид настроение. Привиквам го с шоколади, коледни шапки, рога на Рудолф, дори с коледен маникюр. Ама вътре няма нищо коледно, явно съм порасТнала.
И все пак няма да бъда сама (в смисъл сингъл) по празниците, както очаквах. Той обаче ми е далече и ще го караме на телефонни разговори. Колко тъжно - най-хубавия спомен от Него по Коледа ще е как ми е казал, че ме обича през 250км кръгло. Не че се оплаквам или съмосъжалявам, де - има хора, които нямат кво да ядат или къде да се скрият на топло (макар вън да е около 15тина градуса в момента), но все пак е тъжно.