Здравей те ,ще ви разкажа за едно приятелство което се превърна в проблем за мен.АЗ съм на 20 години и живея в чужбина.Когато завърших училище дойдох при майка ми,след 6 месеца решихме да се преместим в по-добър квартал.Станахме съседи с на майка ми една много добра приятелка която живее със мъжът си и сина си,така се запознах с момчето което ме побърка.В началото това момче ми се струваше много странно,нямаше какво да си говоря с него,беше ми неловко,неудобно.Постепенн о започнахме да излизаме на разходки,започнахме да си говорим,да се сприятеляваме,да си споделяме,станахме много близки и неразделни,почти на всякъде бяхме заедно. Запознах го със една моя приятелка и започнахме да излизаме тримата.На много места сме ходили и много сме се забавлявали,но В един момент аз започнах постоянно да мисля за него,когато не бяхме заедно на мен ми ставаше гадно и се чудех какво ли прави,започнах да си го представям в друга светлина и не можеш да повярвам какво се случваше,отричах го сама пред себе си,не исках да се влюбвам точно във него,той ме имаше само за приятел и нищо повече.Известно време се мъчех да залича чувствата си,но осъзнах,че не мога да се боря със самата себе си и си признах пред мен си,че имам чувства кум него.След това се започна едно чудене да му кажа ли или не.Мисля си че няма чувствата който аз имам и не исках да го загубя като приятел,неисках да се отдалечи от мен не исках да спре да ми споделя, нищо не исках да се променя.Беше ме страх, страх да не го загубя,но колкото повече време минаваше толкова повече го исках само за себе си.На моменти си мислих че можеше нещо да стане,на моменти,че нямам никакъв шанс с него беше ме страх да му покажа какво чувствах,но събрах смелост и реших че ще му кажа пък каквото ще да става.
Една вечер излязохме до близкия парк да разходим кучето.Бях твърдо убедена че ще му кажа,мислих си че няма сила която да ме накара да мълча,но уви сгреших.Тъкмо исках да му кажа какво чувствам,когато той започна да говори за приятелката ми,че му харесвала и че много би се радвал ако стане нещо между тях.В този момент загубих ума и дума и започнах да потъвам във една бездна ,потъвах и не чувах думите му,само се усмихвах и клатех глава,мечите и надеждите ми станаха на парченца.Накрая само разбрах,че ми каза ако искам и не ми пречи да и кажа някоя добра дума за него.Реших,че е по до-добре да си замълча и да се опитам да направя всичко възможно за да го видя щастлив.Всяка вечер излизахме говорих й убеждавах я че няма да сгреши със него,но тя така й не му даде шанс.Даваше му надежди а после се дърпаше.Той започна все повече и повече да я иска а аз него.По едно време тя спря да ни говори ,а той беше съсипан.Вярваше че може да сте нещо с тях казвах му,че няма да стане,но той е толкова упорит и не се отказва.Купих цветя и го накарах да и ги занесе и да и се извини,незнаехме причината поради която се сърди но да се извини.Той отиде извини се и всичко пак беше по старо му.Той и сваляше звезди, тя се държеше надменно, а аз седях слушах и си мълчах,приемах всичко преглъщах и се унижавах.Направих всичко за него,бях обсебена от мисълта да го видя щастлив,забравих себе си заради него.Каквото пожелаеше аз го правих.Знаех че не трябва,но не можех да му откажа.Раздавах се безгранично за него а в замяна получих упреци и все някъде грешах.
Приятелката ми замина за известно време,тя не го потърси а той осъзна,че на нея не и пука за него.Сега той не може да я понася изцяло си промени мнението за нея.А аз изпитам по силни чувства към него.Преди време му бях казала че има едно момче,но няма начин да бъда с него.Не съм му казала кое е и той само ме разпитва и пита кой е той.Беше казал на моята приятелка,че си мисли,че това момче е той и и е казал че дори и той да е аз си оставам това което съм за него.И така дните минавам а на мен ми е все по-трудни и по-трудно да седя около него и да мълча.Незнам какво да правя да му кажа ли,или да продължавам да си мълча?Не искам да превръщам любовта във драма.На 98% съм сигурна,че няма да ми даде шанс,но тези 2% процента не ми дават мира.Гледа към мен но не ме забелязва.Незабелязва какво правя и какво съм направила за него.Колко съм се раздавала и колко съм давам за него.Сляп е да ме види.Незнам какво да правя.Става все по-трудно и по-трудно,да съм толкова близо до него,а всъщност толкова далеч,да искам да му кажа толкова много неща,а всичко което правя е да мълча.