Имаш нужда от промяна. С тая психика не си за никъде.

Пробвай да си отговориш на тия въпроси:

1. Какъв е смисъла да се хващаш за всяко ново момиче, като удавник за сламка? Все едно е единствената на света и си толкова некадърен, че ако изпуснеш една няма да има следваща, щото шанса да те ебават за нещо е повече от минимален. Намираш ли някаква полза от това, освен да се отчайваш?

2. Ако ревнуваш въпросното момиче още преди да сте във връзка, какво става ако случайно станат нещата между вас? Няма да я оставиш да диша, ще се опитваш да й налагаш ограничения, ще се съмняваш в нея през цялото време, ако е мацка на място няма да те изтрае и седмица и щи бие шута. Така ще е със всички. Коя ще те изтърпи да я правиш на парцал, поради собствената си несигурност и проблеми? Окей, не си показваш емоциите, заравяш ги в себе си, обаче в продължителните връзки, шибаняци, като теб са опасни. Един път ще ти кипне и цялото напрежение, което си насъбирал месеци наред ще го стовариш върху нея, нищо чудно да я пребиеш, като куче в яда си. Ревността убива. Особено крайната ревност, като твоята.

3. Какъв е смисъла да се опитваш да разбереш какво си мисли тя за теб? Как е реагирала на някоя твоя фраза и такива глупости? Как ти помага това? В минали неща няма абсолютно никакъв смисъл да се задълбочаваш, защото няма как да ги промениш. Ако си се издънил - издънил си се, факт, който няма да промениш, ако щеш се съдери. Можеш само да си извличаш поуката, това е единствената полза.

4. Да търсиш грешката в себе си е полезно качество, щото това е единствения начин да отстраняваш недостатъците си. Друго е обаче, да търсиш вина в себе си, когато такава няма. Това само те закопава.