Здравейте .. Сигурно има много подобни теми,но ми е много тежко,няма с кой да споделя,няма от кой да искам съвет .. На 23 г. съм,приятелят ми също ! Запознахме се,когато бяхме на 16.. Порастнахме заедно. Дойде момент,в който нещата не вървяха,той не ми обръщаше внимание,не ми даваше това,от което се нуждаех и се появи човек,който ме караше да се усмихвам постоянно .. Разделихме се заради него,с много обиди и болка. След известно време пак започна да ме търси,да ми казва,че не ме е забравил,че съжалява,че ще се промени и т.н (обичайното) .. От моя страна също имаше интерес,липсваше ми и решихме да се съберем .. Имали сме кратки раздели и след това и пак се събирахме .. Всички около нас казват,че ще се оженим,че сме заедно от деца и не можем един без друг,колкото и да се караме. Но аз не мисля така.. Не знам дали го обичам или се заблуждавам.. свикнала съм с него. Той се грижи за мен,обича ме .. но просто вече не е същото,не върви.. Не знам какво да правя.. На ясно съм,че не желая да прекарам остатъка от живота си с него,знам че той не е човекът за мен,но нямам силите и смелостта да му кажа,че искам да се разделим.. Страх ме е как ще реагира.. Пак ще си помисли,че е заради друго момче,ще се започне със скандали,обиди.. а не искам да приключим така. Тази връзка се превръща в мъчение,заради един навик .. дайте ми съвет,моля ви