Скъпи момиченценценца...

[tori]

Тори, ще ти стане ли тъпо ако ти кажа, че описанието ти на хипотетичния господин може да се перифразира като 'търся човек, който не е Х и У' - не е отплеснат, не е глуповат, не е инфантилен.
Т.е изборът ти на партньор ще е пряко следствие от негативните качества на обкръжението ти. Не ти ли се вижда някак ... ? Ограничаващо ? Първосигнално дори ?

С какво някой льольо ще е по-неудачен избор ако ти е добре в компанията му ? И няма ли да ти стане доста тъпо ако хлътнеш по такъв ?

// бърборя си и ми е любопитно какво ще отговориш ; не го приемай като опит за провокация.

Всъщност точно заради средата, в която съм отраснала и живея, търся това всичкото у хората, с които излизам. Защото малко или много, тук описвам баща си, както и повечето от приятелите си момчета. Научена съм да ценя времето на хората, да използвам ума си поне в някакъв минимален аспект и така нататък. Не бих казала, че е ограничаващо; по-скоро бих го определила като капчица безкомромисност, която в никакъв случай не е излишна. Даже на моменти е хубаво да притежаваш тая прекрасност на характера, защото може да помогне много в разни ситуации. Имам предвид - учена съм да подбирам обкръжението си по разни мои си критерии, които за момента са дали повече плюсове, отколкото минуси. И говоря като цяло, не само за гаджета. Виж, примерно, някой льольо, за да е льольо за мен, трябва да не покрива нито едно от качествата, които търся у хората; да е странно антипатичен за моя вкус на външен вид и на отношение спрямо мен, на много неща. Съответно няма как да ми е приятна компанията му. Аре, ако ми е кеф да си чеша Великото Его с неговите комплименти и нам-ко, ще си кисна там, защото Овен (или иначе казано егоцентричен гадняр). Ама пък ако няма дори наченки поне на това, бягам с двеста. Защо ми е да седя в компанията на някой, който очевидно не харесвам по какъвто и да е свой, собствен критерии?

Едит:

antrakse,бе не я слушай торито , те всички момичета кат почнат да са праят с тези описания, кеф да ти стане, ама същност нещатата стават малко без да ги мислим малко, ей така , сус 6-тото чувство, с привързаността, члена, и толкова бързо свършват обаче. химия. чувство за социалност. всичко с времето си

Бе, да ти кажа, не баш само чувството. Верно е, че на моменти ние, женските, сме страшно интуитивни, но нещата не се опират само на това.