Цитирай Първоначално написано от PinkPan7her Виж мнението
Сигурна съм, че и преди си пускала тема, аватарът ти ми е познат.
Железни нерви иначе. Евала. Мен ако някой така ме реже и ми пуска лапешки заплахи, несъзнателно ще стана и аз тросната и никак няма да му хареса.
Дали не можете да се разходите сред природата докато още е хубаво времето? Вземете автобус до някой съседен град, ако във вашия няма къде толкова
Благодаря ти!
Нервите са ми желязни, защото не съм научена да се отказвам от каквтото и да е. Но иначе да, не е за първи път това държание от негова страна, но оставам всеки път. Оставам, защото го обичам и се надявам да види, че ми пука. За него проблема е в това, че си мисли, че и аз като бившите му, ще изневеря. Говорила съм с него милиони пъти по този въпорос и съм обеснявала, че на такова нещо не съм способна, защото уважавам себе си. А за мен това да изневериш, е нещо прекалено жалко и унизително.
Той не обича да се излиза по заведения с мен, защото за 7 месеца, не сме ходили никъде, защото без приятелите си, той не обича да ходи по барове, дискотеки и т.н.. Аз от своя страна не го карам, защото знам, че не би му харесало да няма мъжка компания, която аз все още не познавам, ха-ха.
Разходките са трудни, не защото нямаме къде да отидем (от села до София сме), но просто няма време за това. Баща му го притиска да учи като луд и да се записва на не знам колко курсове, само за да си повиши квалификацията. Приятелите му живеят на 1 час разстояние и му е трудно да се вижда с тях нон-стоп.
Но понякога наистина мисля, че аз съм виновна за нещо, без дори да знам защо. Той така изкарва нещата, а аз просто се примирявам. Но не искам да го загубя, но понякога е доста трудно и едва издържам.