Нали знаеш, когато можеш да правиш нещо, не го мислиш въобще. Когато ходиш, не мислиш дали ходиш. Когато си убеден в нещо, също не го мислиш, просто знаеш че е така и освен ако някой не те попита, няма и да ти изникне в съзнанието.
Религиозните хора имат такъв комплекс. Постоянно говорят за вяра, истина, лъжа, кое е праведно и кое не. Никой не ги пита, ама те си го кажат. Искат целия свят да научи. Най-вероятно и те изпитват съмнения, но проповядват за нещо в което се напъват да вярват. И аз имах такъв период - напъвах се, напъвах се, и накрая (не е това което си мислиш) просто реших, че няма смисъл да си губя времето с нещо толкова бъкано с противоречия.
Нерелигиозните хора не търсят под този вол теле. Не им се занимава и с религиозни дето да ги убеждават в тяхната традиция. Времената се менят, само за 5-6 века са се създали безброй религии, но аз поне не очаквам след още толкова време да се запазят в същата структура